Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава да си „мизолог“? - „Чиста“ ли е душата? - Колко коня има в една душа? - Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта? - Как се развращава младото поколение? - Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“? - Гроб ли е тялото? - Имаме ли право на самоубийство? - Каква е връзката между достойнството и смъртта? - Фундаменталист ли е Сократ? - Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ? - Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка? -Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си? - Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите? - Съществува ли душата? - Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото? - Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата? „Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/535/ Гледайте и на видео https://youtu.be/yATTOmnbiCE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Представете си да станете свидетели на събитие, което се случва веднъж на милиард години. Никола и Петко разговарят за такова феноменално явление, при което две форми на живот се сливат в един организъм. Последният път, когато това се е случило е било, когато Земята е била дом на първите растения. Този изумителен процес се нарича първична ендосимбиоза. Той възниква, когато един микробен организъм погълне друг и започне да го използва като вътрешен орган. В замяна, клетката гостоприемник предоставя хранителни вещества, енергия, защита и други ползи за симбиота, който постепенно става неспособен да оцелее сам и се превръща в органела в микробните клетки на гостоприемника. В епизода ще чуете още за измислена ваксина, която може да спаси пчелните кошерите от най-опустошителната болест, с която медоносните пчели се сблъскват в днешно време - амeрикански гнилец (АFB). === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/534 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7ICXN7D7D0U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

С настоящия епизод стартираме тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са венецианският търговец (Атонио) и неговият кредитор (Шейлок)? - Защо християните не харесват евреите? - Имат ли кредиторите права върху телата (месото) на своите длъжници? - Има ли меню (сделка) в наказателното право? - Кои са основите сюжетни линии във Венецианският търговец? - Какво представлява изключителната компенсаторна неустойка? - Защо трябва да се спазва законът? - Как се дава и отказва милосърдие? - Може ли правото да се справи без литература? - До къде стига правото във Венецианския търговец? - Как правото се преобръща в себе си (трансформациите на Порция)? - Има ли двойници във Венецианският търговец? - Има ли фалоцентризъм в процеса пред Венецианския Дож? - Комедия ли е Венецианският търговец? „Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Ние избрахме да се съсредоточим върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история. Останете с нас до края в първия епизод на Vox Nihili, който надхвърли в своята продължителност 2 часа… === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/533/ Гледайте и на видео https://youtu.be/z2WHtVoVZAU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Първата междузвездна сонда на човечеството може в крайна сметка да възобнови нормалните си операции. След 5 месеца работа по отстраняване на неизправност от разстояние, екипът от инженери успя да възстанови частично компютър от 70-те години на космическия кораб на НАСА Вояджър 1. Освен за изстреляния преди близо 47 години кораб Вояджър 1, Никола и Петко обсъждат и успешното изстрелване на космическата ракета на Китай “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания кораб “Шенчжоу-18” в края на април. Тричленният екипаж на кораба се очаква да престои около половин година на орбиталната станция “Тянгон”. В този космически епизод ще чуете още за: - Драмата Боинг "Старлайнър" - SpaceX и новите им костюми за извънбордова дейност - Мисията Chang’e 6 до Луната === Този епизод се излъчва с подкрепата на StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/532 Гледайте и на видео: https://youtu.be/ICRut70y5kc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Deep Fake технологиите и съдържание създавано от AI са във фокуса на днешния епизод. Технологията навлиза масово и има едно неразбиране, че е лесно да се разграничи истинското от фалшивото, а всъщност има доста припокриване и дяволът е в детайла. Все по-лесно се “прави” дезинформация и все по-трудно хората различатават истината и измамата . Редовно ставаме свидетели на най-различни апокалиптични сценарии и затова Никола и Кив са подготвили една разходка през много реални примери за употреба на deep fake. Някои примери са очевидно в тъмната страна и целят да подмамят или заблудят, но в други случаи целта е по-скоро да се създаде интересно съдържание, което иначе не би могло да съществува. Къде е истината, ще разберете като изгледате епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/531/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/H5rrVW9ojno Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)? - Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“? - Каква е разликата между удивлението и любопитството? - Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението – с философията? - Как съзерцанието се съотнася с медитацията? - Има ли емоция в съзерцанието? - Какво представлява панпсихизмът? - Какво е съзерцавал Талес? - С какво ни превъзхождат децата? - Как съзерцанието се превръща в наблюдение? - Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия? - Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това? - Как съзерцанието е свързано с формата на живот? Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/530/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/vfQ5GuCvnXM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява Съдът в Страсбург? - Защо е важно Решение на Съда в Страсбург от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20), с което се констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата? - Съществува ли „климатична неприкосновеност“? - Каква е разликата между делата за околната среда и делата за климата? - Какви са задълженията на държавите във връзка с промените в климата? - Как може да се накаже една държава? -Кои са възрастните дами от Швейцария и какво искат? - Променя ли се отношението на правото към причинната връзка? - Превърнаха ли се климатичните промени от научен спор (?) в юридически факт (!)? - Защо България (за разлика например от Румъния) не участва със становище в делото срещу Швейцария? - Как ни засяга решението на Съдът в Страсбург нас, българите като граждани на Европа? - От какво се плашат държавите? - Кой ще отговаря за изчезващите островни държави? - Как се носи колективна отговорност? - В какво се изразява умелия дизайн на заведеното от възрастните дами дело? - Какво могат да направят оттук нататък националните съдилища по искове за обезщетения за вреди, причинени в резултат от неполагане на достатъчно грижи за ограничаване на негативните промени в климата? Със свое Решение от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20) Европейският съд в Страсбург констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата, което е нанесло вреди на живеещите в Швейцария възрастни хора, които са пострадали в резултат на горещите вълни, залели страната през средата на второто десетилетие на 21-и век. Делото има прецедентен характер и поставя началото на един нов юридически дебат относно това как отделните държави следва да отговарят за своето бездействие по въпроси, които се смятат за едни от най-важните за бъдещето на човечеството. От философски и политически разговорът за разпределението на вредите от неблагоприятните изменения в климата се превърна в юридически казус. Наред са юристите. Ако ви е любопитно да се запознаете с основните тези в това дълго над 200 страници решение, слушате този епизод. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/529 Гледайте и на видео: https://youtu.be/rKMzlu-6hyE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите "тайни" епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В този епизод ви очакват най-неочакваните и и любопитни факти за конете, които обсъждаме с Надежда Карастоянова и Латинка Христова от Националния природонаучен музей. От епизода ще научите: – защо мъжките коне имат кучешки зъби; – каква е ролята на големите им ноздри; – как се съопставят конете и бойните магарета; – какво знаят конете за емоциите ни. Дръжте юздите на новия епизод и в галоп напред! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/528 Гледайте и на видео: https://youtu.be/TLpThmTn1kA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бавна поредица на inter alia продължава с темата за киното и как то си присвоява идеята за бавност. Пригответе се за разходка из имена на филми и режисьори със съпътстващи обяснения за това как те се вписват в бавната естетика. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателят и кинокритик Благой Иванов приказват за бавните филми: дълги, без много екшън, снимани изключително продължително и още перспективи на въпроса за хода на изкуството против бързината. От разговора можете да научите повече относно: - Kак да познаете, че един филм е част от бавното кино? - Kой филм е бил умишлено сниман повече от десет години и защо? - Kои са любимите бавни филми на тримата събеседници? - В кои части на света е сякаш повече на почит бавното кино? - Свързано ли е бавното кино с детството ни и как? - Кои са няколкото филма, които можем да свържем с Одисеята? В бележките към епизода ще откриете някои от споменатите по време на разговора заглавия, но за да допълните каталога силно препоръчваме да слушате от началото до края. Ако ви допада това, което правим, и искате да ни помогнете за още бавни киночасове на наслаждение (и придружаващите ги разговори), вижте как на http://ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/527/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ojnrEvYDb_M

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Трябва ли да медитираме, за да получим достъп до нашата интуиция? - Защо интуицията не трябва да бъде част от инструментариума на съдията? - Мъжете имат ли интуиция? - Може ли да дадем дефиниция на интуицията? - Къде се изгубва интуицията между Кант („трансцеденталния идеализъм на пространството“) и Бегсон („вътрешния смисъл на оригинала“)? - Свързана ли е интуицията с опита? - Що за философия е експерименталната философия? - Каква е разликата между интуицията и надеждната способност? - Има и разлика между „лоша“ и „добра“ интуиция? - Кога знанието преди разсъдъка не е пред-раз-съдък? - Може ли един съдия да „говори“ от името на закона? - Какво е разликата между перфектната и неперфектната епистемология? - Виновен ли е дебелият мъж? - Консистентен ли е Любо? Разговорът беше всичко друго, но не и интуитивен. Защото, оказа се, имаме различни интуиции за интуицията. Различията ни не се заличиха, когато започнахме да говорим и осмисляме интуициите си за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, оказа се, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът. :) === За госта: Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. По настоящем, Мадлен е и стипендиант към ЦАИ и разработва проект върху директния реализъм по отношение на възприятието. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/526/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WAyv5aoYcts Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Китай замислят нова мисия за връщане на проба от Марс, с която да изпреварят всички и да поставят началото на поредната космическа надпревара. В момента са втората суперсила в космоса, като вече имат собствена космическа станция Тиенгон, скоро ще имат супертелескоп по-мощен от Хъбъл и планират да построят база на луната (International Lunar Research Station (ILRS). Освен традиционната космическа таматика Никола и Петко обсъждат и първата успешна трансплантация на свински бъбрек в 62 годишен мъж с краен стадий на бъбречна недостатъчност. В епизода разговарят още за: - Бебетата започват да учат език още преди да са се родили - Сънят дава шанс на имунната ни система (и не само) да работи ефективно - Джим Джармуш === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/525 Гледайте и на видео: https://youtu.be/I18Tvl9X9vw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисия възможна ли е Home Office? Никола и Кив не от домовете си, а от студиото разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите. Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н. В епизода освен ползите и негативитe на Home office, обсъждат редица въпроси, сред които: - Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи? - Как се случва екипната работа в условията на Home office? - Как се дефинира “трудова злополука” в условията на работа от вкъщи? - Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса? - Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/524/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/htuC1PLIEjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е по-романтично: вятър в платната на кораб или вятър в ушите на прасе? - Каква е връзката между черните дрехи, куцането и бялата носна кърпичка с червена капка кръв върху нея? - От какво припадат дамите? - Защо туберкулозата е привилегия (?) и въпрос на престиж за романтиците (Сюзан Зонтаг)? - Как романтичното се свързва с интересното? - Колко дълго живеят романтиците? - Защо смъртта е важна, а самоубийството – винаги е възможен вариант? - Кои са първите „звезди“, част от които днес са Мадона и Лейди Гага? - Защо Байрон е носил шлем на кораб, воюващ за свободата на Гърция? - Какво е отношението на романтиците към водопадите? - Какво е отношението на романтиците към Възвишеното (Бърк)? - Как са променили романтиците представата ни за любовта? - Каква е съдбата на децата на романтиците? - Доколко трябва да насърчаваме романтичното в децата си? Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха ни повече от 15 минути, за да се върнем обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :) === За госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/523/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/xUYX5xzXbgM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как спят астронавтите? По-удобно ли е да се спи с главата надолу, отколкото на дясната страна? Никола и Петко търсят отговорите на тези въпроси и разговарят за живота в безтегловност и за разликите между спането на Земята и в Космоса. Освен космически теми, в епизода обсъждат и една доста “съскаща” такава - тази за змийската отрова. Оказва се, че годишно приблизително 140 000 човека умират от ухапване от змия, а голяма част от оцелелите имат травми за цял живот (вкл.и психични). Но учените смятат, че най-накрая са стигнали до откриването на универсална противоотрова, която благодарение на хуманизирано антитяло може да неутрализира невротоксините при много видове змии. В епизода ще чуете още: - Хората полудяха по Слънчевото затъмнение! - NASA избира новите возила за предстоящите мисии на Луната. - ЕКА е вдигнала мерника на Енцелад. === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/522 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Lv5efYUDlAg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо толкова често даваме примери? - Какво представлява ентимемата и как е свързана с примера? - Как може един силогизъм хем да е фундаментално „счупен“, хем да си работи добре? - Каква е разликата между пример, парадигма и модел? - „Прост човек“ ли е съдията (питаме Аристотел)? - Кога примерът е „препон“ (примерът за пример, изключителният пример)? - Пречи или помага примерът? - Какво представлява дедуктивното вклиняване? - Как функционира примерът: редукция и генерализация, интерпретация, парадигматизация? - Кога ще заменят примерите в задачите в учебниците по математика? - Каква е разликата между добър и хубав пример? - В какво се състои „троянският кон“ в примера? - Кой пример е „секси“? - Пример ли е цитатът в науката? - Какъв пример е прецедентът в правото? - Има ли място за примери в нормативното? - Какво представлява „въплътеният пример“ (Христос, Сократ)? - Що за пример беше примерът с едната ръка (Стоян)? Няма разговор във Вокс нихили, в който да не сме дали някакви примери. Да, обикновено неточни, неясни, а понякога и доста странни примери. И все пак те са част от аргументативната ни стратегия и всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера. Приятно слушане! === За госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/521/ Гледайте и на видео: https://www.youtube.com/watch?v=WgNlijzTyIY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прашни бури от Сахара привличат погледа на Никола и Петко в днешния епизод. Независимо, че са природни бедствия, учените смятат, че човешката дейност е причината да се появяват по-често в определени региони. А въздействието им може да бъде опустошително. Прашните бури са с различни форми и размери, но независимо от техните вариации, основната им роля е една и съща - да пренасят прах и утайки от едно място на друго, без значение кой или какво е на пътя им. От пустините в Сахара се пренасят в абсолютно противоположна крайност, а именно - измръзването. Когато отделните части от тялото (най-често пръстите, ушите или върха на носа) са изложени на много ниски температури, те замръзват, нарушава се кръвоснабдяването, не се доставя достатъчно кислород и тъканите започват да умират. И единственото решение е ампутация. Но вече има и друго! В епизода ще чуете още за: - Първият в света медикамент срещу измръзване - Спортът е полезен, благодарение на имунната система - Ако озоновия слой изчезне, глобалните температури ще спаднат доста === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/520 Гледайте и на видео: https://youtu.be/2ncbnSnubrs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? - Какво представлява деконструкцията (Дерида) и метод ли е тя? - Как да се упражняваме в невъзможното? - Каква е разликата между „дар“ и „дарение“? - Разполага ли добрият самарянин с иск за неоснователно обогатяване? - Защо „корабът на правото“ трябва да остане сух в „морето на морала“? - Пречи ли езикът на правото (Цеко Торбов)? - Едно ли е правото? - Как съдията „казва“ правото и може ли да го „прочисти“ от себе си? - Кай плаши юристите с деконструкция? - Защо правилният ред е проблематичен (Кракауер)? - Къде е „пяната на правото“ (Ставру) в това „нечисто място“ (Тенев), каквото представлява особеното мнение? - Случват ли се събития в съдебната зала? - Какво има в раниците на двама японци, посетили София? - Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? - Може ли справедливостта да е упражнение по „спрягане“ (Ставру) на закона? В този епизод обединяваме усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Дали обаче „фикцията за единното право“ (Ставру) не е „лоша литература“, която ни пречи да разберем и да се радваме на „хубавата литература“, позволяваща на един „проблематичен“ ред да бъде правилен и да „спряга“ справедливостта? И когато някой (Тенев) във Вокснихили ви каже, че не разбира нищо… не му вярвайте! === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/519/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fK05-bs5beE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Никола и Петко обсъждат скорошно проучване, което установило, че когато сперматозоидите узреят губят своята митохондриална ДНК. Ако случайно mtDNA се задържи в митохондриите на спермата на късен етап може да доведе до безплодие. Разговарят и за друго проучване, в което учени обучили инструмент с изкуствен интелект да изследва 60 000 пръстови отпечатъка, за да видят дали може да определи кои от тях принадлежат на един и същ човек. В епизода засягат и други интересни теми: - Всяка от ноздрите ни усеща миризмите по различен начин - Конкретен вид допаминергични неврони в мозъка, които се засягат при Паркинсон - Комбиниран мозъчен имплант срещу ОКР и епилепсия === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage https://storpool.com/ Научете повече за отворените им позиции на http://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/518 Гледайте и на видео: https://youtu.be/O5G5a_I0MA4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Във време, когато Мрежата гъмжи от реклами на приложения, които ще ни научат как да отмятаме по-бързо книги, ние се връщаме към корените на литературното изкуство. Продължаваме бавната поредица с един разказ за разказите, които съхраняват в себе си времето - или пък съхраняват нас от неговия неотстъпчив и постоянен ход. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателя и философ Тодор П. Тодоров говорят за изкуството на бавния разказ и бавната литература. От разговора можете да научите повече за: - Tрадицията на бавния наратив от Шехерезада до Светослав Желев; - Защо литературата е поначало бавна медия? - Бавното и бързото слушане на книги; - Какво значи “да те завлекат във времето на друг човек”? - В коя книга се появява Антъни Хопкинс? - Защо не бива да си представяме познати лица в литературни образи? - Прекрасния роман на Тодор – “Хагабула”! Вместо споменатите в епизода четива този път оставяме няколко препоръки за бавни книги, на които да се насладите извън темпото на забързаното ежедневие. Ако искате да забавим заедно и да продължим наратива си с правилната скорост, ударете едно рамо на www.ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/517/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/A-KzLNGbCpY

Стремглавото развитие на изкуственият интелект в последните години и как точно той помага в иновациите е във фокуса на този епизод. Никола и Кив разговарят с Виктор Ботев за създаването на изцяло български опън сорс голям езиков модел. Обсъждат причините и стъпките, които трябва да се направят, за да се създаде такъв технологичен артефакт. Намирайки се на пътя между данните и изобретенията Виктор споделя и за много интересни примери. Повдигат и доста други интересни въпроси: - Как една гора може да бъде използвана за съхранение на данни? - Защо ИИ толкова се озорва да рисува ръце? - Как може да натренираме бактерии да синтезират порцелан? === За госта Виктор Ботев е експерт по изкуствен интелект, който през 2015 година основава ИРИС.АИ, компания която помага на други компании да иновират, като анализира огромни количества научни публикации, патенти и големи данни и ускорява процесите на търсене и синтезиране на информация. Виктор и до ден днешен е технически директор в компанията, която се радва на завидни ръст, интерес и инвестиции. Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/516/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/GtsI1R6zz2o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Теодора Карамелска и Стоян Ставру обсъждат: - Как религията се превърна в религиозност? - На къде ни води „пачуърк религията“ и „религиозният бриколаож“? - Какво представляват „религиите на Аза“? - Какво се случи с Дълга? - Какво представлява „делегираната религиозност“? - Хатха йога или рейки? - Защо църквата пречи и на какво? - Какви са възможните форми на религия? - Какво е ролята на тялото в новата религиозност? - По какво мистиката се различава от църквата и сектите? - Ползва ли жените деинституализацията на спиритуалността? - Какво не им достига на мъжете? - Какво е правил Стоян на курс по каланетика („клатинетика“)? - Могат ли да доведат до устойчива във времето солидарност различните спиритуални практики? - Кои са новите „топоси на свещеното“ или защо не се виждат залите по йога? - Има ли граници МОЛ-ът на холистичната спиритуалност? След епохата на Модерността обещаното от Вебер „разомагьосване на света“ като че ли не се осъществи. Днес религиозното е по-цветно от всякога и се предлага във всички възможни формати. Вече не Всемогъщия Бог определя неговото съдържание, а вездесъщите сили на търсенето и предлагането. Ако някога Исус се е гневил на „търговците в храма“, то днес духовното е по-скоро въпрос на търговия, а дългът се е разпаднал до преживяване, опаковане в практики на консумеризъм… Или всъщност не трябва да бъдем толкова черногледи, а напротив следва да прегърнем демократизацията на спиритуалните блага и възможността на всеки, независимо от своя пол, раса и произход, да възприеме онези религиозни практики, които харесва и които му дават сигурност в един свят с все по-малко общност. === За госта Теодора Карамелска е преподавател в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и научен сътрудник в Института по философия и социология – БАН. Основните й интереси са в Социология на религията, история на социологията и качествените методи в социалните науки. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/515/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/C-1RxDoYYuA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Месоядно растение, което евалюира в “тоалетна”, за да оцелее е една от темите, която засягат Никола и Петко в епизода. Месоядните растения Nepenthes са преминали от улавяне и смилане на насекоми към абсорбиране на животински изпражнения за дневната си доза хранителни вещества. Независимо, че новият хранителен режим не звучи никак апетитно се оказало, че с него растенията си набавят по-голямо количество азот в сравнение с месния. От тропическите върхове и странните растения, които ги обитават Никола и Петко се изстрелват в Космоса с третия и най-амбициозен тестов полет на Starship на SpaceX, който успя да достигне Космоса, но не успя да извърши планираното кацане. В епизода обсъждат още: - Ларвите на мравки изхранват другите мравки - Растение става хищно само от време на време - Прилеп с претенции за титлата за най-акробатичния любовник в животинското царство. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Решението се използва от десетки компании в цял свят, които обслужват милиони потребители на глобално ниво. StorPool разширяват екипа си. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/514 Гледайте и на видео: https://youtu.be/fCkK7i0XlMo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Силвия Борисова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? - Каква представлява „нощната тишина“? - На кого е нужна „изразителната тишина“? - Каква е разликата между тишина и мълчание? - Кой си плаща за тишината? - Що за аскеза е „оттеглянето в тишината“? - Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? - Каква е разликата между естетическия (хубава тишина) и етическия подход (добра тишина) към тишината? - Възможна ли е тишината като дискурс? - Къде трябва да мълчим? - Какво представлява смълчаното хоро? - Как се играе на мълчанка? - Какво представлява „сетивното наследство“ или защо петелът ще продължи да ни буди? - Какво представляват стратегическите карти за шум и акустичното планиране? - Кой петиторен иск е най-големия приятел на мълчанието? - Какво се случва, когато властта мълчи: каква е разликата между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие? - Как работи правото с мълчанието и защо запретеният е „смълчан“? - Колко важно е правото ни на глас? - Как балансираме публичния и частния интерес, когато се противопоставят тишината (спокойствието) и звука (неизбежния шум)? Бяхме сигурни, че този епизод ще е пълен с фрази за тишината… Но както винаги мълчанието беше трудно, а може би е неловко. Не успяхме да направим епизод, в който само да мълчим (може би изразително), но се опитахме да покрием различни и разнообразни форми на употреба на тишината. Представихме различни подходи и към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Едно от многото неща, за които съжаляваме, е, че не успяхме да говорим за разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена. Защото, ако мълчанието на жената е злато, то това едни от най-богатите семейства са пред реалната опасност от развод :). Препоръчваме епизодът да се слуша в тишина. === За госта Силвия Борисова е доцент по естетика, ръководител на Секция „Култура, естетика, ценности“ в Института по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (Парадигма, 2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (ИК Гутенберг, 2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; сборник с разкази от Джордж Еджъртън – „Ключови тонове“, ИК Гутенберг, 2017, и избрани разкази от Хърбърт Джордж Уелс – „Богът на динамото“, ИК Гутенберг, 2017; поезия). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/513/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fN7srjlzIm8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Генетична мутация е главната причина, поради която кучетата от породата лабрадор и голдън ретрийвър са вечно гладни. Допълнително към постоянното чувство на глад се добавя и още един проблем породен от мутацията - изгарянето на по-малко калории в сравнение с останалите породи кучета. Освен за кучешка “лакомия” Никола и Петко не пропускат и космическата тема в епизода. Обсъждат серията от седем мисии (Surveyor) на НАСА, като започват още от първата изстреляна през 1966 и стигат до последния Surveyor 7 изстрелян само година преди Аполо 11. В епизода ще чуете още за: - Вирус-вампир - Най-големият примат живял някога е бил китаец - Цветята в Испания цъфтят 22 дни по-рано отколкото през 80-те години. === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/512 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Kd44OVkqfWo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В този епизод Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. В епизода повдигат още редица въпроси, свързани с BGGPT и не само: - Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? - Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? - Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията? Защо е важно да имаме такъв езиков модел в България и как и защо появата му разпали такива страсти в нашето информационно пространство, ще разберете от епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/511/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/-UYh7c4OOyo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Как се започва един разговор? - Каква е разликата между двете „стратегии за реч“: трактата и диалога? - Как да заспим със Спиноза? - Какво представлява „замърсеният“ Аз (Богдан Богданов)? - Кой е Ион и какво означава да си рапсод? - Каква е разликата между диалог и чат? - Две ли са наистина целите на чата: да уредим нещо набързо или да доминираме над другия (Георги Гочев)? - Рапсод ли е ChatGPT? - Каква е разликата между рапсод и поет? - Какво знаеш, когато си „обладан от Омир“? - Роб ли е ChatGPT? - Има ли ChatGPT право да мълчи (Стоян Ставру)? - Трябва ли да се „късат“ студентите? - Коварен ли е Сократ и имали „правилни“ въпроси? - Усеща ли Ион иронията на Сократ? - Какъв би бил диалогът между Ион и Сократ, ако се бяха срещнали след 10 години? Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Конкретно днес диалогът е „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи). Дали наистина има връзка? Чуйте, за да видите. Вижте, за да чуете :) === За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Този епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/510/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yoI4vyOoIUU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

“Недей да си бъркаш в носа” е израз, който може би всеки един от нас е чувал, когато е бил дете и не му е обръщал голямо внимание. Оказва се обаче, че това на пръв поглед безобидно предупреждение може да доведе до сериозни инфекции. Никола и Петко разговарят за скорошно проучване, което разкрива връзка между чопленето на носа и увеличаването на риска от развитие на деменция. Това се дължи на факта, че при бъркането в носа се внасят бактерии, които увреждат вътрешните тъкани. Бактериите се придвижват нагоре по обонятелния нерв и достигат до мозъка, който реагира на присъствието им по начини, наподобяващи признаци на болестта на Алцхаймер. В епизода обсъждат и друг любопитен въпрос, а именно: Защо котките имат плешиви петна зад ушите? Някои от предположенията на учените са, че отговорът е скрит в еволюционна, адаптивна причина, свързана със слуха на котката. Какво още ще чуете в този разнообразен епизод: - Житие и страдание на мисията IM-1 (Одисей). - Японската мисия възкръсна след лунната нощ - Белите котки със сини очи често са глухи === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/509 Гледайте и на видео: https://youtu.be/AbBHZ9iidns Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

BG-GPT e съществена част от днешния епизод. Никола и Кив разговарят с Иван Ванков, известен като Гатакка за модела, който е в основата на последвалият чатбот BGGPT и бе пуснат на символичната дата 3 март. Ще чуете от Иван Ванков за неговите впечатления от работата му с тестовата версия на българския модел. В епизода обсъждат още как се тренират големи модели, какво представлява blockchain и дали скоро крипто валутите ще заменят банките. Повдигат и редица други въпроси: - Какво прави един човек в ИИ? - Адаптираме ли се добре към дигиталните технологии? - Разбират ли ги хората? И понеже чатботът предизвика немалко вълнения в обществото, повдигаме за малко завесата, за да споделим, че следващия ни епизод, ще бъде посветен главно на него. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/508/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ceN8-BEh9lI Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява престъплението „геноцид“? - Каква е разликата между геноцид и апартейд? - Кой може да извърши геноцид и що за престъпник е той? - Има ли разлика между военни престъпления и геноцид? - Каква е ролята за Народа при извършването на геноцид? - Какво се крие зад „рационалния бяс“ (Джорджо Агамбен) на фашизма? - Възможно ли е психоаналитично обяснение на геноцида (Джудит Бътлър)? - Какво е отношението на Суверена към „Окончателното решение“? - Какво има предвид Агамбен, когато дефинира (конц)лагера като „хибрид между право и факт“? - Какво означава фюрерът да е „жив закон“? - Как произвеждаме животи, които не са достойни за оплакване (Джудит Бътлър) и какво правим с тях? - Къде ни води „гневът към зависимостта“ (Джудит Бътлър)? - Какво можем да противопоставим на „военната логика“? - Съществува ли пред-Хобсов свят, в който войната е предшествана от грижата? - Възможно ли е едно агресивно НЕ-насилие, основано на контра-реализъм? - Кои са призраците на лагера в днешния свят? Днес разговорът е свързан с един широко използван термин: геноцид. Независимо, че 20-и век беше векът на геноцида, 21-и не се е отказал от него. Защо обаче трябва да внимаваме с тази дума, извън модите в медийното говорене, и какво стои зад разнообразните механизми на това престъпление? Какви са специфичните цели на извършващите геноцид и коя е причината за практикуването на толкова разрушително поведение? Търсейки отговорите на посочените въпроси преминаваме през „оголения живот“ (Агамбен) в концентрационните лагери и „агресивното Не-насилие“ (Бътлър) в опитите на грижата да спре войната. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/507/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/1bPKg23hW7U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Ако живеехте в 19 век щяхте да имате 8 към 10 шанс да оцелеете след операция, но затова пък шансът ви да излезете живи от болницата е значително по-малък. Причина за тази негативна прогноза са изключително лошите хигиенни условия в болниците по това време. Използването на едни и същи превръзки за различни пациенти, мръсни инструменти и спално бельо са само част от причините за разпространението на множество инфекции в болниците през 19 век. Освен за “мръсни болнични ръце” Никола и Петко разговарят с Бойко Неов и за различните методи за антисепция и асепция. Преминават през разнообразната история на операционната и се спират на ролята на хирурга. Оказва се, че в средновековна Европа хирургията рядко се е практикувала от лекари в болниците, поради религиозни съображения. Какво друго ще чуете в този “медицински” шокиращ епизод: - Най-бързият хирург за времето си - Робърт Листън; - Въвеждането на антисептиката в родилните отделения; - Големите промени в здравната система на САЩ по отношение на пушенето. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/506 Гледайте и на видео: https://youtu.be/PmRF4I6m6SE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Този епизод е записан през далечната 2023 година, в периода на експлозията на базираните на изкуствен интелект инструменти за създаване на изображения като Midjourney и DALL-E. Тяхната поява беше придружена от протести и призови за бойкот от страна на творци като художници и музиканти, и предизвика вълна от правни главоболия свързани с авторското право. В разговора Никола Тулечки, Кив и (краля на рацио) Любомир Бабуров дискутират авторството и авторското право в контекста на тези събития и повдигат редица вселенски въпроси: - Какви регулации и съдебни прецеденти имаме вече? - Какво може би предстои? - Защо Спотифай забранява на роботи да слушат музика писана от роботи? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/505/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/SMf0kOI_izs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли литература във видеоигрите? - Каква е ролята на базите данни и на сюжета? - Колко свободни са играчите в световете, които създават? - Какво притежаваме във видеоигрите? - Има ли експлоатация във видеоигрите? - Кои са двете страни на играта: свободата и правилата? - Как се осъществява критическата задача във видеоигрите? - Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта? - Възможно ли е процедурите да носят смисъл? - Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене? - Опасна муза ли са видеоигрите? - Имат ли място юристите във видеоигрите? - Манипулират ли ни игрите? - Има ли наратив в тетриса? - Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“? - Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите? Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/504/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Днешният епизод е посветен на една изключителна популярна тема, за която обаче не се говори достатъчно - проблемът със затлъстяването и излишните килограми. Никола и Петко, заедно с гостът им, водещия на inter alia, Васил Лозанов разговарят за това колко е сериозен проблема със свръх наднорменото тегло и за все по-голямата мания за намиране на т.нар “вълшебен куршум”. Обсъждат възможните най-преки пътища да “прецакаме” тотално организма си само и само да отслабнем бързо и лесно. Всяка година в световен мащаб се увеличава броят на хората с излишни килограми. Все повече към тази статистика се присъединяват и страни с бедна икономика, но с достъп до т.нар. “Fast food”. Знаете ли, че в България 25% от населението страда от затлъстяване? За още интересна информация по тази нашумяла тема, чуйте епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/503 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Поеми въздух и не бързай да прочетеш текста по-долу. Не пускай разговора на по-висока скорост. Намери удобно място (то може и да е разходка), отпусни се и позволи на времето да ти се изплъзне точно толкова бързо, колкото си знае. Това не е епизод за припряните часове от живота. Бавното слушане - кеф за слушателя. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят за Бавното движение. Нещо като увод в кратка поредица, която предстои, посветена на опозицията срещу скоростта и високата производителност като мерки за качество. В следващия час и половина ще чуете: -Kак прoтестът срещу един МакДоналдс дава началото на цяло лайфстайл движение? - Как могат да са бавни модата, изкуството, родителството, градинарството, фотографията, образованието, науката и други? - В кои държави има най-висока концентрация на бавни градове? - Как Милан Кундера обвързва скоростта с паметта и забравата? - Коя бавна игра е толкова важна, че и атомната бомба над Хирошима не може да отмени? - Красивата българска дума “притома”; - Примери за бавно кино, бавна телевизия, бавни игри. Този епизод е само началото на серия, посветена на бавния живот в различните му измерения. Всички бъдещи епизоди ще отразяваме със специален знак на визуализацията. Ако пък желаете да ни помогнете за още бавно време в ефир, можете да видите как да направите това на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/502

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е природата и има ли нещо различно от нея? - Забравила ли ни е природата или ние сме забравили за нея (Бекет)? - Човечеството ли ще унищожи природата или природата ще си върне света след края на човека? - Кое е по-силно: възможното или невъзможното и как противоречието между тях се снема в (не)възможното? - Каква е разликата между природа и същност? - Кое е другото на природата: култура, общество, техника? - Как се пречупва природата и какво е значението на гения (Кант)? - Можем ли да говорим за природата на същността, ако не познаваме същността на природата? - Има ли основания човекът да разделя природата на обекти и субекти? - Нужен ли ни е неподвижен първодвигател? - Как природата създава очи? - Съществува ли „естествен“ ядрен реактор? - Можем ли нещо, което не може природата? - Как природата се самоограничава „от двете страни“? - Какво представлява „привидата“ (Стоян Ставру) и как може да сме привидно при-рода, но всъщност да сме само част от вида, т.е. една от многото променящи се природи? - Има ли край природата? - Можем ли да разберем природата? Природата е „конститутивна външност като вътрешно начало“ (Дарин Тенев). Ако това определение ви се струва напълно ясно, може би слушането на епизода няма да допринесе с нищо за знанията ви относно природата. Философите отдавна се занимават с „природата на нещата“, но първата философия на Аристотел отдавна е забравена в света, в който господстват физиците. Настоящият разговор е опит за възстановяване на диалога между философията и физиката чрез предлагане на общи понятия за възможност и природа. Препратките към биологията, еволюцията и генното инженерство са част от опитите да опростим „тежката“ философия-физика с поясняващи я примери. Епизодът не се препоръчва на лица под 14 (това не са години!). === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/501 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Неочаквано откритие около луната на Сатурн, известна като “Звездата на смъртта”, привлече вниманието на Никола и Петко. Особеностите в орбиталното движение на Мимас са причината изследователите да смятат, че океан с дълбочина 45 мили се крие под ледената черупка на Мимас. Така “Звездата на смъртта” се присъединява към Титан и Енцелад на Сатурн и Европа и Ганимед на Юпитер като луни, за които е известно, че крият подземни океани. От Космоса Никола и Петко се връщат 2000 години назад във времето и избухването на вулканът Везувий, който залива двата града Помпей и Херкулан. Обсъждат открита погребана библиотека със стотици папируси в Херкулан, част от които благодарение на специални алгоритми, технологии и изкуствен интелект са били разчетени. В епизода ще чуете още: - Сателитна галактика на Млечния път разкри нова изненада - Дълбоко под земята може би има повече вода отколкото във всички океани - Най-дълбокият сондаж в историята - Крахът на цивилизациите от Бронзовата епоха - Древен апокалипсис на Санторини преди 500 хил години. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/500 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представляват отворените данни и как работи едно държавно управление, което се базира на тях? Данните отдавна вече са важен актив и неразделна част от политиката на една държава и играят все по-определяща роля по отношение на гражданската информираност. Никола и Кив разговарят с Жоро Пенчев за технологичните възможности за обмен на данни и правят паралел между България и други страни. Обсъждат проблемите в администрацията, произлизащи от несподелянето на общи системи с данни и как те биха могли да помогнат за изграждането на по-добра инфраструктура. Изправят едни срещу други дезинформацията и манипулация с данни срещу фактчекинга и повдигат редица важни теми, сред които: - Какво представляват високочестотните данни и дигиталните двойници? - Прозрачен мониторинг и какво се крие зад него? - Защо не е достатъчно “имаме регистър, вижте на сайта”? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/499 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Юрий Георгиев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли ограничения пред насилието във видеоигрите? - Как стоят злото и доброто във видеоигрите? - Защо липсват игри, в които точките да се определят от броя на извършените изнасилване вместо от броя на убитите противници? - Защо обичаме злодеите във видеоигрите? - Какви са опасностите от практикуването на насилие във видеоигрите? - Може ли видеоигрите да бъдат използвани като етически тренажор? - Каква е ролята на „карантиите“ при визуализацията на смъртта във видеоигрите? - Има ли реален етически залог във видеоигрите? - Каква е разликата между застреляните във видеоигрите и боксовата круша? - Трябва ли да има етическа цензура при създаване на видеоигрите? - Може ли видеоиграта да задоволи любопитството към злото? - Защо няма игра, в която печели този, който нанесе удар, довел най-бързо до смъртта на опонента? - Може ли да се печели от доброто? - Възможно ли е сериозно разглеждане на етически дилеми в рамките на видеоигрите? - Има ли табута, които „преживяват“ дори в света на видеоигрите? - Как овладяването на сетивата предлага по-голяма реалност на етическите измерения на едно виртуално убийство? Във видеоигрите обикновено е пълно с насилие, упражняването на което се оценява като успех на играча. Причиняването на насилие може би е пример за действие (action), при което играещият налага своята воля по отношение нe просто на средата (обектите), но и върху останалите играчи (субектите), които подобно на него се състезават за господството над света в тази игра. Оказва се, че онова, което продава, е предоставянето на възможност за реализиране във видеоиграта на поредица от такива увреждащи действия, които осигуряват в най-пълен смисъл усещането за доминиране и победа. Дали обаче въобще може да се говори за етика във видеоигрите или етическият залог не може да се симулира? Ако въпросът е интересен за Вас, чуйте разговора ни. === За госта Юрий Георгиев е компютърен програмист и гейм енджин разработчик. Специализиран в програмиране на ниско ниво, рендериране на компютърна графика в реално време, симулации на физики и reverse-engineering. Технически писател-любител. Автор (inventor) на два патента, регистрирани в американското патентно ведомство, понастоящем притежание на VMwarebyBroadcom. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/498 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фатална болест сред елените в Северна Америка привлича вниманието на Никола и Петко в този епизод. Хронично изтощаваща болест (CWD), известна още като “Зомби елени”, която се разпространява от прионите (инфекциозни молекули) и води до наличие на дефектни протеини в нервната система и мозъка. Некоординирани движения, забавени реакции и празния поглед са симптомите, които характеризират болестта и оттам идва и приликата със Зомби определението. Изключително заразно и със 100% смъртност това бързо разпространяващо се заболяване притеснява учените освен, че може да доведе до унищожаване на еленски популации, но и да прескочи видовата бариера. Освен за зомби апокалипсис сред елените в епизода обсъждат още: - Пингвините спят на микро интервали от по няколко секунди - Северните елени си поспиват, докато преживят - Причините някои животни да имат дълги муцуни, а други къси Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/497 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е различен достъп до времето през нова граматика? - Колко са осите на времето? - Каква е връзката между глагола и времето? - Какво мисли Хусерл за настоящето: отсъствия и синтези? - Какво представлява „войнстващия“ презентизъм и неговата либерална версия? - Колко са възможностите в миналото, настоящето и бъдещето? - Може ли да ни напрегне… спрягането? - Вярно ли е, че перфектно е времето, което е най-добро? - Възможно ли е да мислим настоящето откъм бъдещето? - Има ли обективно време? - Възможно ли е времето на рекламите (гледането на реклами) да се разглеждат като работно време? - Кой и как сихронизира времената? - Каква разликата между кайрос и хронос? - Мислимо ли е „дълбокото“ (геологичното) време и как това се отразява на дебата за климата? - Какво представлява „шокът от настоящето“ (Дъглас Рушкоф)? - Кое е първото: времето или субектът? Времето е една от най-големите тайни не само във феноменологията, но и във физиката. Съществуването му, макар и като че ли очевидно за нас, се поставя под сериозно съмнение след откриване на връзката му с пространството. Квантовата механика и котката на Шрьодингер допълнително усложняват въпросите, които можем да зададем за времето. И именно тук се намесва езикът и неговата възможност да владее времето. Разбира се, господарят на времето в езика е глаголът, но въпреки това съществуват и други начини на мислене за времето. Възможно ли е да революционизираме представите си за времето като просто променим начините, чрез които говорим за него. Ние ли сме във времето или времето е във нас? Слушайте, ако имате време :) === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/496 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как влияят видеоигрите на мозъка и поведението ни? Игрите отдавна не са запазена област само за децата. Установено е че средностатистическият геймър е на около 35 години и над 70% от геймърите всъщност са над 18 г. Никола и Петко определено попадат в тази група и в епизода задълбават в митовете и истината за влиянието на компютърните игри върху мозъка ни. Освен за огромната гейминг индустрия, не пропускат и космическата тема. Официонално от НАСА са обявили край на мисията Ingenuity. Тя надхвърли сериозно очакванията, като марсианският хеликоптер извършва десетки полети повече от планираното. Какво още ще чуете в епизода? - Геймингът може да уврежда сериозно и слуха; - Мисията SLIM се съживи и възобнови работата си; - Комерсиалните компютърни игри като терапия. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/495 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днешният епизод е част от новата ни подкаст серия Агент 001. В нея ще си говорим за пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Водещи са познати вече за вас имена - Никола Тулечки и Константин Василев, известен още като Кив. Първият епизод е посветен на Изкуствения интелект и неговия начин на възприемане на света. Независимо дали нарочно или без да искаме строим AI по наш образ и подобие и му даваме сетива като слух и зрение сходни на нашите. Никола и Кив обсъждат още: - Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? - Къде са аналогиите с човешките сетива? - Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/494 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Плоска ли е земята? - Защо при накланяне на чашата водата запазва водоравната си форма? - Какво ще направят, ако всички плоскоземци се съберат на един остров? - Истински ли са птиците и какво представлява „косматата душа“ (всъщност „Теетет“ на Платон присъства само като „попътен“ коментар)? - Каква е разликата между знание и убеждение? - Кога едно твърдение има основание? - Какви са епистемичните норми за истинно твърдение? - Трябва ли етиката да се меси на епистемологията? - Има ли разлика между убеждения и вяра? - Може ли да мерим убежденията по сила? - Как Истината се превръща в достоверности? - Може ли да отстъпим пред истината, за да постигнем разбиране? - Кои не е вчерашен? - Защо има конспирации и как това е свързано с чувството за несправедливост? - Какво искат прецаканите? Живеем в свят, за който някои твърдят, че позволява „всеки сам да си преценя“. И все пак има ли надежда да стигнем до истинни убеждения, без да се налага да гласуваме? В този разговор обсъждаме различните подходи към търсенето на знание (обосновани истинни убеждения или истинни убеждения „с обяснение на смисъла“): с и без помощта на експертите. Разглеждаме причините, които водят до съществуването на общности, които вярват, че земята е плоска, а птиците всъщност са дронове и реално не съществуват. Търсим за различните епистемологични инструменти за справяне с проблема за епистемичния мързел и епистемичните пороци. Като цяло основен рефрен на разговора са прилагателните „епистемичен“ и „епистемологичен“, която е ясно доказателство, че този подкаст е подправен… === За госта Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/493 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Днес ще чуете прогнозата за времето, изготвена от AI.” Звучи странно, но никак не е невъзможно да го чуем скоро по телевизията. Оказва се, че специално обучени ИИ алгоритми могат за минути да направят 10-дневна прогноза с голяма точност. Никола и Петко разговарят за постепенната революция в прогнозите за времето и за AI в ролята на синоптик и помощник в предвиждането на климатичните промени. В епизода ще чуете още и за древни мъжки комари, които подобно на женските също са пиели кръв, благодарение на своя остър устен апарат с назъбени израстъци. Освен за пиещи комари кръв и прогнозата за времето, обсъждат още: - Японският лунен апарат SLIM кацна на лунната повърхност. - Третата частна мисия на Axiom достигна до МКС. - Причините за главоболието след консумация на червено вино. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/492 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дали хората един ден ще съжителстват с друг вид на Земята – това е въпрос, който все по-често вълнува съзнанията ни, а бързите темпове на развитие на изкуствения интелект настоятелно сочат, че положителен отговор може да дадем много по-скоро, отколкото сме си представяли. Но нашият синтетичен другар, макар и мислещ, се оказва поне засега лишен от чувства и в това си измерение безкрайно нечовечен. Дали обаче това ще е завинаги вярно? В този епизод на inter alia Васко, Ники и Боби Петров – професионалист от рекламните среди и технооптимист – обсъждат културния облик на чувстващия изкуствен интелект (ИИ), какъвто се е проявявал и какъвто може би предстои да се прояви. Няколко акцента на разговора са: - Хубаво или страшно ще бъде ИИ да изпитва чувства? - Има ли значение дали чувствата са автентични или перфектно симулирани? - Как ChatGPT изразява радост, тъга и гняв със свои думи? - Кой си представя машини, способни на “любовна благодат”? - По-самотни или по-общителни ще ни направи чувстващият ИИ? - В коя видеоигра най-пълно можеш да изживееш чувства от името на ИИ? - Може ли Midjourney да създава изкуство, ако не изпитва чувства? Злите езици твърдят, че поне един от тримата участници в разговора е чувствителен изкуствен интелект, но ако искате да подкрепите повече междучовешки разговори, можете да го направите на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/491

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява бракът? - Представлява ли бракът договор върху половите свойства (Кант)? - По какво се различават бракът като договор и бракът като съюз? - Що за концентрационен лагер е бракът: благодатен? - Каква е разликата между лице (две лица преди брака) и личност (една личност след брака)? - Каква е разликата между тяло (две тела преди брака) и плът (една плът след брака)? - Какъв е дефектът в човека като икона? - Какво означава да си девствен и какъв е залогът тук? - Възможно ли е да участваш в сексуален акт и да останеш девствен? - Каква е разликата между науката за секса и изкуството на еротиката? - Какво се ражда от кръстосването на западен ум с източно тяло? - Трябва ли да се съмняваме в дълбочината на своята греховна същност (демонизиран Аз и християнство) или е добре да разчитаме на вътрешната си енергия (сакрален Аз и спиритуалност)? - Как се променя отношението към секса в холистичната спиритуалност? - Поносимо бреме ли е атеизмът? Разговорът е свързан със значението на брака както в християнското разбиране за сексуалността, така и според правилата на римското право. Пастирската власт (отговорността на овчаря) и властта на съпруга (pater familias) предлагат различни модели на отношения между съпрузите. Бил той свещен съюз или договор на уважението, бракът остава изключително важен акт в европейската култура. Национализирането на религиозния брак и превръщането му в граждански ритуал се посочва за едно от постиженията на комунистическата власт в България. И все пак има ли алтернатива бракът и защо (не) можем без него. NB: Освен горница (висока философия и теология), разговорът има и своята долница (не просто ексцесна, но често и грубо трансгресивна). По давление на Любо дори бяха обсъдени някои технически въпроси за девството, с което не бихме могли да кажем, че се гордеем. Затова: слушайте с внимание и съпротиви. Приятно слушане :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/490 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи в света на науката през 2023? Никола и Петко са подбрали най-интересните научни новини от различни области. Ще ви преведат през космическите мисии стартирали през годината, през постижения в света на медицината и ще ви припомнят от какво е умрял Бетовен. В епизода ще чуете още: - Нова ваксина за малария - Първия синтетичен човешки ембрион - Гравитационно-вълновия фон - Мисията JUICE до луните на Юпитер - Огромен напредък за Индийската космическа агенция (ISRO) Слушайте ни за седмичната си доза наука и наваксайте с най-интересното в света на науката през изминалата година, събрано в един епизод. === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/489 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява четенето и как го правим ние хората? - Защо четенето е осмият смъртен грях? - Какво желаем и какво четем? - Каква е историята на четенето и кога четенето е било и слушане? - Как фикцията при четенето се различава от виртуалните светове на видеоигрите? - Какво правим, когато четем и как това е свързано с екстаза? - Какво мислят Яус и Изер за четенето? - Кой определя какво трябва да четем? - Може ли четенето да е… „производство“ (и на какво)? - Как четенето може да се превърне в лов и бракониерство (Мишел дьо Серто)? - Можем ли изобщо да кажем, че сме чели една книга? - У-бект ли е книгата? - Каква е ролята на другостта при четенето (авторът, другият)? - Изпитваме ли чувство за вина, когато не сме прочели докрай една книга? - Какви са практиките на не-четенето? - Какви са правата на читателите? - Какво пропускаме, когато (не)четем? Четенето се е превърнало в достъпна практика едва след изобретяването на печатницата и нарастването на общата грамотност. Днес все по-често се изразяват съмнения и притеснения, че социалните мрежи предлагат „неустоими“ изкушения пред нашите мозъци, които ни карат да скролираме вместо да четем. Текстовете се превръщат в потоци от видеа и коментари, а способностите и знанията на учениците вече са „независими“ от броя на книгите, които са прочели. Може ли да се говори за край на четенето, въпреки сериозното количество издавани и купувани книги? Защо четенето е толкова важно за модерната епоха и как това се променя през последните десетилетия? Това е може би и епизодът, в който най-често и най-продължително четяхме по време на разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/488 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каква представляват системите с ИИ? - Какво искаме от изкуствения интелект? - Възможно ли е да знаем правото и превръща ли се презумпцията за знанието му във фикция? - Как регулира ЕС? - Какво представляват регулативните пясъчници? - Кой е Вълшебникът от Оз (Оскар Заратустра)? - Защо Дороти използва своите сребърни обувки? - Какво получиха Плашилото, Тенекиеният дървар и Страхливият лъв? - Какво представляват халюцинациите на Тенекиеният дървар? - От къде идват знанията на Плашилота? - Колко смел всъщност трябва да бъде Страхливия лъв? - Добър магьосник ли е Оз? - Кое прави един закон легитимен? - Участват ли българите в дискусиите на ЕС? - Къде се намира изумруденият град? - Може ли Вълшебникът от Оз да запази своята страховитост или защо не можем да разчитаме само на санкцията? - В какво се изразява нормативната сила на всемогъщия Оз? В този епизод се срещат предложението Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) от 2022 г. и приказката „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, издадена през далечната 1900 г. Паралелите между двата текста могат да изглеждат доста спекулативни и въпреки това разговорът поема в посока, която може би ще ви изненада. Опитът е разговорът за изкуствения интелект да бъде представен извън стандартните формати на технооптимизма, квазиетическата паника и нормативния консерватизъм, като разчита на възможностите на нашето въображение в един по-скоро психоаналитичен и критически подход. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/487 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Всички сме чували, че много от технологиите, разработени за целите на космическата индустрия, всъщност намират приложение в ежедневието ни. Въпреки разпростанените митове, тефлонът и велкрото всъщност не са сред тях. Но пък в този епизод ще ви срещнем с много други, които са – включително бебешка храна, безжични слушалки и най-високотехнологичната кафемашина. Това са само част от космическите технологии, за които говорим в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/486 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява похотта? - Как похотта е свързана с желанието и с брака? - Какво представлява… „гълтачът“ на Шекспир? - Как похотта преодолява волята? - Има ли цел сексът? - Каква е разликата между легитимността (преследване на правилната цел) и легалността (позволеността в рамките на брака) на секса? - Каква е връзката между нагон и похот? - Какво означава да си похотливец? - Каква е разликата между инсел (Incel) иволсел (volcel)? - Има ли по-важни неща от секса? - Каква е ролята на ерекцията при изгонването ни от Райската градина? - От какво се срамуват мъжете/жените? - Богат или беден е разговорът за похотта? - Колко време трябва да държи любовта? - Губи ли силите си мъжът, който прави секс? - Може ли оплождането да е форма на висша заедност? Похотта е последният, чисто хронологически, смъртен грях в серията. След като разгледахме предишните шест, решихме да посветим известно време върху този така прозаичен (според Вальо) и празен (според Стоян) грях. Оказа се, че разговорът не можеше да бъде спрян и ако не беше апаратната (Жоро), сигурно щеше да продължи над 2-3 часа. Все пак някъде към полунощ, похотта умори събеседниците и те се прибраха да си почиват… Що за грях е похотта и не е ли тя част от самата човешка природа? Не трябва ли да й се радваме, вместо да я осъждаме (Любо)? Защо християнството е узурпирало разговора за похотта и как е възможно някой да бъде по-съсредоточен в работата си, упражнявайки сексуално въздържание и аскеза? Как вината и срамът са успели да колонизират секса, като са му оставили единствено „затвора на брака“… :) Ако това Ви заинтригува, епизодът е точно за Вас! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/485 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли място за истината в света на постистината? - Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)? - Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)? - Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)? - Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)? - Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)? - Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)? - Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината? - Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.? - Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение? - Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това? - Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)? - Каква е връзката между истината и работата върху себе си? - Трябва ли да занимаваме другите със себе си? - Какво представлява „въобразяването на себе си“? - Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина? Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокснихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами :) === За госта: Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на LiterarischesColloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/484 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Водещите на Ratio Podcast се събират около кръглата маса, но не за да обсъждат политиката, а за да разговарят за изминалата година. За необходимостта понякога да се правят компромиси, за важността да се чуват, за това какво се случи през 2023 и какво предстои през 2024. Разбира се, събрани всички заедно не могат да пропуснат темата за науката, като този път търсят разликата между философията и науката и за разказите, които те разказват. В епизода ви очаква и серия препоръки за книги и филми, с които да наваксате през новата година или по празниците между трапезите и събиранията с близките. Желаем ви весели и топли празници и се надяваме тези два часа, прекарани около масата с нас, да ви харесат! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/483 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Авторът и как се различава той от създателят? - Каква е разликата между авторството в литературата и авторството в науката? - Защо учените се цитират и какво е значението на т.нар. „научен принос“? - Има ли конкуренция между поетите? - Съществува ли авторство при извършването на повторение? - Как се дресира автор? - Защо в този епизод Стоян Ставру никога не е прав? - Има ли разлика между гения и автора? - Носи ли морална отговорност авторът и за какво? - Автор ли е „средният“ Витгенщайн? - Защо на Любо му е скучно да чете поезия, написана от генеративен изкуствен интелект? - Каква е публичната роля на автора (Кант и Маркс)? - Каква е новата роля на автора в т.нар. „разкрепостена“ и „плебисцитна“ публичност (Хабермас)? - Кога умря авторът (Барт и Фуко)? - Каква е разликата между пишещия и автора? - Каква е връзката между смъртта и авторството? Авторът е важна фигура в нашето мислене. От Всемогъщия Бог до неизвестния дизайнер, различни субекти получават правото да се нарекат автори, за да получат не само признание, но и притежание. В ерата на непрекъснато трансформиращите се социални мрежи и настъпващия генеративен изкуствен интелект авторството се видоизменя. Има ли нещо, което обединява Сократ и ChatGPT? Как се променя ролята на автора в публичната сфера, когато стотици хиляди хора наблюдават личния живот на любимия си инфлуенсър, чиято основна задача е да занимава другите със себе си? Съществувал ли е някога наистина автора или въпросът за неговата същност е част от една добре прикриваща се метафизика? Този авторски разговор за авторството може да ви се вижда твърде дълъг и най-вероятно сте прави :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/482 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Гнезда на инвазивните огнени мравки са открити на остров Сиракуза в Сицилия. Червената мравка Solenopsis invicta е петият най-скъпоструващ инвазивен вид в света, костващ на световните икономики близо 6 милиарда долара годишно. Какви проблеми могат да донесат тези огнени мравки на местната екосистема, ще чуете в епизода. Петко и Никола от инвазията на Земята се пренасят в Космоса и разговарят за нова AI система, която е успяла да открие Supernova без човешка помощ. Благодарение на тази система се автоматизира целия процес на откриване на звездна експлозия, което не само елиминира човешката грешка, но и драстично увеличава скоростта на обработване на данните. В епизода обсъждат още: - Оптична връзка с Психея - AI засича коронарни плаки преди да получим инфаркт - Змии си ядат опашките - Състоянието на популацията от носорози по света - Причините, поради които морските звезди са без глава === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/481 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Научното любопитство е движеща сила на човечеството и няма нищо срамно в това да кажете “не знам”. В епизода Любо разговаря с комика Робин Инс за това колко е важно да се интересуваме от случващото се около нас и за ползите на науката. За егото в науката, за аргументирането мнение и за поведението ни в социалните медии. Ще чуете още интересни истории за велики умове, до които Робин се е докоснал, за красотата на науката и всичко това представено по един изключително увлекателен начин в стила на Робин Инс. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да попитате “Защо?” и да не спирате да търсите отговори. In English: Scientific curiosity is the driving force of humanity, and there is nothing shameful in saying "I don't know". In the episode, Lubo talks to comedian Robin Ince about the importance of being interested in what's going on around us and the benefits of science. On ego in science, on arguing our opinions and on our behaviour on social media. You'll hear more interesting stories about great minds Robin has touched, the beauty of science, all presented in a highly engaging Robin Ince style. Listen to the episode to find out why it's so important to ask "Why?" and keep searching for answers. === За госта: Робин Инс е английски комик, актьор и писател, известен с на комедийната научно-популярна серия на BBC “The Infinite Monkey Cage”, която води заедно с физика Брайън Кокс. Носител е на „Златната роза“ и наградата „Артър Кларк“ за комуникация на науката. Автор е на няколко книги, сред които „Аз съм шега и ти също“, „Библиоман“ и „Колко е важно да бъдеш любопитен“, която излиза тази есен. Робин Инс беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за историята разказана от звездите и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Robin Ince is an English comedian, actor and writer, best known for the BBC's popular science comedy series “The Infinite Monkey Cage”, which he co-hosts with physicist Brian Cox. He is a recipient of the Golden Rose and the Arthur C. Clarke Award for Communication of Science. He is the author of several books, including "I'm a Joke and you too," "Bibliomaniac" and "The Importance of Being Curious," which comes out this fall. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/480 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е език без съществителни? - Каква е разликата между граматика и прагматика? - Има ли йерархия между езиците? - Каква е целта на граматиката и може ли един език да е по-точен от друг? - Каква е разликата между „сеней“ и „лунее“? - Ограничава ли ни граматиката или ни овластява? - Изостава ли граматиката от света, който я е породил? - В кой език съществува форма на глагола първо лице множествено число, в което се изключва говорещият? - Съществува ли универсална граматика? - Какви са съпротивите срещу граматиката? - Каква е връзката между езиковия обрат и властовите игри в езика? - Как се самоколонизираме през граматиката? - Коя е долната и коя е горната граница на граматиката? - Как правописните норми се отнасят към граматиката? - Защо трябва да спазваме правилата за пълен член на подлога? - Има ли граматика езикът с димните сигнали? В центъра на разговора е въпросът за граматиката. Има различни дефиниции за граматика, но като работна такава може да приемем тази, според която граматиката е система от правила, които регулират използването на езика, като изследва неговите компоненти и техните комбинации. Спорът за това кое е първото: светът или езика, е толкова стар, колкото и този за първенството на кокошката и яйцето. Все пак използвахме „изхода“ на Витгенщайн за езика като създаден от определен свят, при което езикът и светът споделят общи граници. И все пак нужна ли е граматиката и какви цели преследва тя? Кога нарушаваме граматическите правила и може ли да го правим съзнателно? За тези и редица други въпроси: чуйте разговора. === За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/479 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво е това Web 3.0? С какво всъщност се различава "новият интернет" от сегашната ни среда? Това ли е първият опит за интернет-алтернатива (жокер: не) и какви други варианти имаме? Какво е IPFS, zero-knowledge proof и къде стои криптото в цялата тази история? Това са само част от въпросите, които покриваме в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/478 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Когато поглеждаме към нощното небе, рядко си даваме сметка, че всъщност до нашето невъоръжено око достига много малка част от информацията, която ни пращат звездите. В епизода Петко и Роберто Трота разговарят за звездите и за тяхното влияние върху развитието на човешката цивилизация и за разнообразните и неподозирани начини, с които са напътствали човечеството през годините. Ще чуете още и за неочакваната връзка между наблюдението на звездното небе и гибелта на неандерталците. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да продължаваме да се взираме в необятното и да мислим за нас като за част от нещо по-голямо. In English: When we look up at the night sky, we rarely realise that very little of the information the stars send us actually reaches our naked eye. In the episode, Petko and Roberto Trotta talk about the stars and their influence on the development of human civilization and the unsuspected ways in which they have guided humanity over the years. You'll also hear about the unexpected connection between stargazing and the demise of the Neanderthals. Listen to the episode to find out why it's so important to keep gazing into the vast and thinking of ourselves as part of something bigger. === За госта: Роберто Трота е космолог, автор и професор по теоретична физика в Международното училище за напреднали изследвания в Триест, Италия. Изследванията му се фокусират върху три области – астро статистиката, космологията и машинното самообучение. Роберт Трота беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за това колко е важно да бъдете любопитни и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Roberto Trotta is a cosmologist, author and professor of theoretical physics at the International School for Advanced Study in Trieste, Italy. His research focuses on astrostatistics, cosmology and machine learning. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/477 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Свива ли се бъдещето? - Какво представлява поредицата „Футурум“ на ИК „Критика и хуманизъм“? - Какво представлява холобионтът? - Какво общо има той с различните форми на симбиотичност: мутуализъм, коменсализъм и паразитизъм? - Паразит ли е човекът? - Каква е разликата между Чарлз Дарвин и Лин Маргулис? - Какво означава да си „автотрофен“? - Защо Латур смята, че COVID-кризата ни е освободила, като ни е ограничила? - Идва ли краят на безкрая и може ли да открием границите на границите? - Що за учени отказват да живеят в Подлунието? - Какво представлява Критичната зона и какво от това? - Можем ли да останем хегемонти в свят на критична близост? - Какво представляват „кръпките“? - Защо гените не са по-важни от хората? - Какво общо имат холобионтите с Робърт Саполски? - Защо пейзажът се „раздвижи“? - Какъв ще бъде светът на Земята (Гея)? Бруно Латур определя холобионта като „съвкупност от действащи във формата на облаци с непостоянни контури, които позволяват на донякъде трайни мембрани да съществуват благодарение на помощта, която външното дава на онова, което се съдържа вътре“. Съществуват ли холобионти (в хола на Стоян…) или е по-добре да говорим за екосистеми? Може ли Гея да бъде заменена от Земята и какво всъщност означава това? Как продуктивността на грешките създава живота и защо учените не трябва да бъдат „извънземни“? Защо най-важното движение е „да може да се лутаме във всички посоки“ и на къде върви Антропоценът… Ето тези въпроси и много други :) са част от настоящия разговор. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/476 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Когато говорим за маймуни определено не си представяме “бизнес среща” между тях. Но се оказва, че взаимоотношенията между човекоподобните маймуни Бонобо, принадлежащи към отделни групи, могат да бъдат определени точно като такива. Те се срещат на определен интервал и демонстрират способности да сключват примирие. Оказва се че освен да водят “мирни преговори”, маймуните използват и типичните за хората стратегии за наблюдение на врага. Учени изследвали група шимпанзета и установили, че те се катерят по хълмове, за да съберат информация за присъствието на съпернически групи и да избегнат потенциални конфликти. В епизода Никола и Петко разговарят още за: - Шимпанзета в менопауза; - Катерене по дървета като шимпанзета; - Изумителни адаптации за катерене при племе в Южна Америка. === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/475 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Глобализацията промени пътуването завинаги – особено откакто има интернет във всеки дом, обикалянето на земното кълбо не е това, което по-рано беше. Всички чудеса, които по-рано трябваше да изминеш стотици километри, за да видиш, сега са на един клик разстояние, а животът, макар и с по-отворени граници, понякога изглежда най-уседнал… но все пак не са изчезнали тези от нас, които избират да скитат по пътищата на големия свят. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят на една от любимите им теми – пътуването. От разговора можете да научите повече за: - Странността на странстването; - Как се е променило пътуването през последните десетилетия? - Каква е перспективата на великия Вернер Херцог по въпроса? - Къде е обикалял и с колко животни е живял лорд Байрън? - Кой е Пол Салопек и какво е проектът Out of Eden Walk? Нашите духовни странствания продължават, а за в винаги е хубаво да имаме другари. Затова каним тези от вас, които харесват това, което правим, да се присъединят към общността от патрони на Ratio на www.ratio.bg/support и да продължат с нас дискусиите в сървъра в Discord. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/474

В епизода Любомир Бабуров, Калина Петкова и Стоян Ставру обсъждат: - Живеем ли в симулация? - Каква е разликата между симулация и симулакрум (Жан Бодрияр)? - На какво ни учат симулациите? - Какво ни отнемат симулациите? - Вредни ли са социалните мрежи? - Каква е разликата между разказването на приказка и съвременните компютърни игри? -Правят ли ни повече свободни технологиите и в частност: медиите? - Ще го бъде ли Стоян в Амазония? - Каква е разликата между „слабите“ и „силните“ медии? - Защо дяволът е преди всичко „Изкусител“? - Какво представлява перформативната симулация? -Коя е „истинската“ реалност и наистина ли искаме да живеем… в реалността? -Младите не са ли по-умни (адаптирани) от нас? - Защо фейсбук създава (sic?) нови видове „приятелство“ и „общности“? - Мога ли да share-на живота си със своята съпруга? Дигиталната среда в наши дни създава редица ефекти, които са продължение на дадености, наблюдавани десетилетия по-рано. Когато сложим интернет и социалните мрежи в контекста на предшестващите ги медии, разбираме по-добре цялостните развития, от които е част днешната картина. Днешният разговор е разговор за последиците от технологичното усилване на медиите като генератори на симулирани реалности, в които хората губят стари и развиват нови умения. Има ли нещо лошо в „бързите“ медии и трябва ли да се притесняваме за децата … Или всъщност децата да се притесняват за нас? Чуйте. === За госта: Калина Петкова е PR по образование и професионално ежедневие, което донякъде означава, че често е в симулация. При нас е по-скоро в качеството си на доктор по комуникации. Работила е в изследователски проекти, посветени на медийната среда у нас и от няколко години е лектор в магистърска програма „Семиотика, език и реклама“ в СУ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/473 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Ratio Podcast вече на 6 години. На 20 ноември отбелязохме нашия рожден ден и можем да се похвалим с цели 500 епизода зад гърба си. Така наречения “бащичко” на подкаста е познатия ви от серията Vox Nihili - Стоян Ставру, който е водещ и на първия епизод “За достойнството и границите на правото” в далечната 2018 г. В епизода освен какво се случи в живота на Ratio podcast досега, Никола и Петко разговарят и за втория тестов полет на Starship. Седем месеца след първия тест и след 1000 реконструкции от SpaceX определят опита като успешен, за разлика от мнението на НАСА. Какво очакваше НАСА от втория тест на Starship, ще разберете от епизода, в който разговарят още за: - Причините, поради които SpaceX се забавиха с изстрелването. - Стотици римски фортове открити от шпионски сателити - CRISPR модифицирани копринени буби правят нишка от паяжина. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/472 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“. В епизода Любомир Бабуров, Венцислава Кожухарова и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между замърсяваме и освобождаване въглероден двуокис? - Защо „природният“ газ трябва да се казва „изкопаем“ газ? - Кой печели от външните ефекти? - Какво може да даде и да вземе Глобалният Север от Глобалния Юг? - Има ли климатичен колониализъм? - Какво мислят за промените в климата хората, чиито градове потъват? - Каква е разликата между Коус и Пигу? - Какво представлява схемата за търговия с въглеродни емисии? - Какъв е ефектът от заиграването с чувството ни за вина? - Трябва ли да бъде „прочистена“ земята от… европейците? - Какво да правим с „мръсните“ производители? - Ще ни помогне ли пазарът? - Какво ще кажат внуците ни, когато се наложи да посрещнат последиците от нашата нерешителност? -Какво представлява „зеленият протекционизъм“? - Как се прави „зелен“ активизъм и как използва т.нар. „overton window“? Днешният епизод е посветен на въглеродния двуокис, метана и парниковите газове, които човечеството отделя в атмосферата. Сочени като причина за промените в климата, тези газове придобиват все по-негативен медиен и политически облик, като техните емисии се разглеждат като форма а замърсяване. Европейският съюз отдавна е възприел принципа „Замърсителят плаща!“, за да мотивира всички производители да наблюдават внимателно какво количество въглероден двуокис изпускат при осъществяването на своето производство и да въвеждат нови технологии и начини на производство, които намаляват тези емисии. Дали обаче става въпрос за „замърсяване“, което предизвиква чувство за вина, или за „външни ефекти“, които следва да се научим да управляваме, е в центъра на настоящия разговор. === За госта: Венцеслава Кожухарова е част от екип „Енергия и климат“ в Екологично сдружение За Земята. По образование е политолог, а сега се занимава с енергетика. Най-вече се интересува от темата за климатична справедливост и социалното измерение на енергетиката. Активно работи за справедлив енергиен преход и идеята за децентрализирана и демократизирана енергийна система. Преди е работила в Шотландия, където се е занимавала със зелени градски политики. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/471 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Направена е първата в света трансплантация на цяло око от хирурзи в Ню Йорк. Независимо, че все още не се знае дали пациентът ще прогледне през дареното око, се смята, че тази революционна операция е сериозен пробив в медицината. В епизода Никола и Петко обсъждат и друг особен медицински случай, при който гръдните импланти спасяват живота на мъж, който е бил със сериозно увредени бели дробове. Освен за тези постижения в областта на медицината разговарят още за: - Нова изненада от космическата мисия на НАСА “Луси” - Първи снимки на телескопа Евклид след софтуерния ъпдейт - Най-честия зъбен гранулом - Клинично изпитание стартиращо в Япония, което ни обещава нови зъби Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/470 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Висша добродетел ли е гордостта или смъртен грях? - Каква е връзката между гордостта, незачитането и унижението? - Каква е връзката между гордостта и моралът? Към колко на брой други епизода на вокс нихили препратихме? - Има ли разлика между гордост и горделивост? - Каква е ролята на гордостта като морално чувство (Адам Смит)? - Как от одобрение и възхищение минаваме към гордост? - Има ли разлика между великодушие и високомерие? - Алтернатива ли е радостта на гордостта? - На кого е позволено да спи с Хера и що е то хюбрисът? - Възможен ли е смирен прогрес? - Защо моралът е първата атомна бомба, изобретена от човечеството? - Кой морал да храним? - Кой Ботев е съществувал и какво означава да се гордеем с това, че сме българи? - Как да се „самоспомним“, когато сме се самозабравили? Разговорите за седемте смъртни гряха продължават. Този път в центърът е „коренът на греховете“, най-опасното оръжие на Луцифер, причината, поради която ангелът е паднал, а човекът е напуснал рая: гордостта. Историята на гордостта се характеризира със специфична динамика, която от добродетел я превръща в грях. Има ли нещо лошо в това да се гордеем с постиженията си, с успехите на децата си, с историята на родината си, или има алтернатива, която може да предпочетем? Както винаги, разговорът предложи различни гледни точки, своеобразни обрати и оформящи се коалиции, но в крайна сметка надделя… гордостта. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/469 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод поглеждаме в мрака, за да се срещнем с най-интересните създания, които обитават там. Ще си говорим за непознатото в добре познатите ни сови. Ще ви срещнем с животното, което най-много прилича на Смийгъл на Властелинът на пръстените. Няма да подминем и проблема със светлинното замърсяване и как той се отразява на всичко около нас. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/468 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Литература ли е баркодът? - Какво представлява Четене 2.0. и Четене „00“? - Какво представлява т.нар. „коефициент на подръчна вечност“? - Защо да четем „Война и мир“? - В какво се състои аскезата на четенето? - Литература ли са аудио книгите? - Колко реално четем и какво представляват т.нар. „анти-книги“? - Защо философията е поджанр на литературата? - Може ли науката да създава литература? - Какво представлява „литературата“ като информационен източник? - Какво различава литературниченето от правоприлагането? - Как се „готви“ едно съдебно решение: като брой калории или на вкус? - Кетъринг ли е правораздаването? - Какво представлява „гурме-ПРАВОТО“? - Каква е литературната „драма“ на съдията или защо ВКС пише особени мнения? Разговорът се съсредоточава върху въпросa какво представлява литературата в епоха, в която медиите са ангажирали плътно всичките ни сетива. Може ли да различим литературния текст и какво представлява философията на литературата? Имаме ли нужда от литература и може ли да заместим тази нужда с други интерактивни и мултиканални забавления? Кои са местата, в които литературата не е добре дошла и защо? Ще ни спаси ли литературата или по-скоро ние ще трябва да я спасяваме? И как би изглеждало събитие, в което единственият читател на стихосбирки направи брифинг с всички пишещи поети… Предупреждение: разговорът има висок коефициент на обърканост и може да предизвика объркване, гадене и дезориентация. Внимателно слушане! :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/467 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Предполагаме, че всеки един от вас знае колко килограма тежи. Но знаете ли колко тежи имунната ви система? Учени характеризирали разпределението на имунните клетки на човешкото тяло, след което изчислили общото им тегло. Оказало се, че имунната система на средностатистически индивид се състои от приблизително 1,8 трилиона клетки с тегло около 1,2 kg. В епизода Никола и Петко обсъждат и нов експериментален подход на швейцарски учени, с който успели да накарат паралеризирани мишки да проходят отново. По света всяка година около половин милион души са парализирани от гръбначни травми и учените не спират да търсят методи, с които да подобрят състоянието им. В епизода ще чуете: - Дали този нов подход, успешен за мишките, би могъл да помогне и на хората с гръбначни увреждания? - Трябва ли да мърдаме хора пострадали при катастрофа, ако има риск от гръбначна травма? - Може ли виртуален аватар да помогне на парализирана жена да разговаря с хора? Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/466 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Васил Лозанов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво ни са будителите? - Каква е разликата между будителите и просветителите? - Що е то (петвековен) „Османски сън“? - Как медиите „дразнят“ обществото (Никълъс Луман) и какво представлява „Будният сън“? - Какво искат учениците от своите учители? - Как учителят се превръща в клоун? - Имаме ли нужда от будители и защо сънят има толкова лоша репутация? - Как будителите се превръщат в подбудители и подстрекатели? - Какво сънуваме, когато спим Саня на капитализма? - Може ли да кажем, че вместо да се събудим, трябва да се приземим (екологичната криза/мутация и Бруно Латур)? - Какво представляват „будфлуенсърите“? - Какво рискуват будителите? - Възможно ли е да се събудим в нечий чужд сън? - Будители ли са политиците и какво е реалистично да искаме и да очакваме от народните представители? Няколко дни преди Деня на Народните будители настоящия разговор събира персоналния състав на Вокс нихили и Интер алия, за да обсеби ефира по темата за (под)будителството. Увлечени в свалянето на множеството маски на просветителството и възраждането, разговорът се колебае между нуждата от лидери и опасността от тирани. Кой кого и защо събужда е само началото на един дълъг разговор, който често се води и слуша „през нощите“. Макар и будителството да е свързано с конкретната историческа съдба на българския народ, то има своето съвременни вариации. Има ли ги наистина и в какво се изразяват те? Това е темата на днешния епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/465 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Защо геолозите облизват камъни и еднакъв ли е броят косми в двете ноздри на човек? Отговорите на тези странни въпроси търсят учени, които участват в ИгНобеловите награди или известни още като Антинобелови. Изследванията в науката понякога могат да имат и други измерения, които макар и на пръв поглед да изглеждат нелепо, не означава, че са лишени от научна стойност. В епизода Никола и Петко обсъждат предстоящата церемония за Антинобеловите награди, чиято основна цел е да покаже "постижения, които първо карат хората да се смеят, а след това да мислят". Освен за забавни научни изследвания, разговарят и за завършилият наскоро, успешен първи тест на апарата Гаганиян за Индийската космическа агенция ISRO. Главната цел на този тестови полет, наречен TV D1 бе да тества системата за изстрелване и спасяване на екипажния модул Gaganyaan. От епизода ще разберете още каква е новата концепция за павиране на Луната и кои са носителите на Антинобеловите награди за 2023 г. в отделните научни области. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/464 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Всеки ден зад себе си оставяме много тревоги: някои от тях завинаги, други – забравяме за малко, колкото и без това натовареното ни съзнание да си вземе отдих. Но пред нас се разкриват не по-малко притеснения; миналото поне е що-годе ясно, докато това, което предстои… е, от него можем да очакваме всичко. И особено с технологичния процес в днешни дни, това “всичко” може да се окаже, че идва много, много бързо. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателката Йоанна Елми обсъждат бъдещето и тревогите на хората от него. Чуйте разговора им, в който някои от акцентите са: - Kакво предсказва футурологът Ричърд Уотсън за 2050 г.? - Kолко пъти е бил предричан апокалипсисът по-рано? - Kакво очакваме да се случи с образованието в близкото бъдеще? - Заплашени ли са професиите в изкуството от ИИ? - Коя е последната стъпка преди “край на обществото”? - Кой е последният въпрос? - От коя житейска сфера ще дойдат контракултурните тенденции? Бъдещето може да е мъгляво и да крие неподозирани рискове, но едно е кристално ясно: ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support/, а ние от своя страна ще ви приветстваме сред патроните си, с които разговорите продължават в специалния Discord сървър. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/463

Кой е най-страшният звук в саваната? Направено е проучване, на базата на което било установено, че по-голямата част от големите африкански бозайници, включително жирафи, хиени и зебри, е по-вероятно да избягат от звука на човешки разговор, отколкото от звуците на лъвове, стрелба или кучета. Е, гласовете на Петко и Никола, не са никак плашещи за нас и в епизода разговарят и за стартиралата преди броени дни мисия Психея. Тя трябва да пропътува 2,2 милиарда мили до рядък, богат на метал астероид, за който учените се надяват да даде повече информация, относно това как са се образували ядрата на скалисти планети като Земята. В епизода ще чуете още: - В ЦЕРН установиха как взаимодейства гравитацията с материя и как с антиматерия - Нова ваксина за малария предстои да бъде въведена масово в Африка - Orbital Reef проекта отива към провал след като част от компаниите участнички се разлюбиха. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/462 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Можем ли да съжителстваме с AI? - Може ли шахът да бъде „решен“? - Ще има ли терористични актове срещу изкуствения интелект от представители на консервативните хуманисти? - Защо ни е трудно да признаем роботите за субекти? - Може ли да носят отговорност електронните лица? - Къде е волята при изкуствения интелект и кое е сърцето на вината (юридико-философски ракурси)? - Кой е Нов Омир и как е свързан със Стоян Ставру? - Защо Хюсеин Болд не се надбягва с коли? - Защо човешките грешки са толкова специални? - Може ли изкуственият интелект да ни разказва убедителни истории? - Кой е Другият разказвач? - Може ли човекът да съжителства с друг интелект? - Идва ли краят на антропоцена в изкуството? - Има ли значение усилието в процеса на творчество? - Възможен ли е Авторът без неговата душа? Свикнахме да говорим много за изкуствения интелект. Но може ли да живеем с него? Какво ни пречи да го признаем роботите за носители на права и задължения? Има ли причина да ни е така трудно да съжителстваме с алгоритми или изчислителни процеси, които не са „просто инструменти“? Ще им позволим ли не просто да ни вземат работата, но и да бъдат признати за автори и за носители на „душа“? Крие ли се зад този силно технологичен разговор определен метафизически залог? И може ли светът на AI да се окаже един по-добър свят в сравнение със света на хората, изпълнен с войни и страдания. Ето за това си говорим в този епизод . === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/461 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Петя Стратиева и Стоян Ставру обсъждат: - Кога една болест се приема за рядка? - Кои са редките болести? - Каква е грижата, която изисква една рядка болест? - Какъв е генетичният компонент при редките болести? - Как наличието на рядка болест се отразява върху репродуктивния избор? - Защо се създават референтни мрежи по редки болести? - Какво представляват експертните центрове по редки болести? - Защо се поддържат списъци и досието на хората с установена рядка болест? - Какво представлява медицинският консенсус и как се съотнася към медицинския стандарт и добрите медицински практики? - Клинични пътеки или диагностични групи? - Как Европа поставя и се опитва да се справи с проблема „редки болести“? - Какви са правните предизвикателства пред регулирането на редките болести? - Кои са законодателните промени, на които настояват хората с редки болести в България? - Помагат ли технологиите и какви са надеждите за бъдещо развитие на медицината в областта на редките болести? Съгласно § 1, т. 42 от Закона за здравето „рядко заболяване“ е заболяване, което е с разпространение не повече от 5 на 10 000 души от населението на Европейския съюз. Разпоредбата, даваща легална дефиниция на понятието, е включена в Закона за здравето едва през 2014 г. Редките болести в по-голямата част от историята на човечеството и на медицината практически не са съществували като самостоятелен обект на изследване, диагностициране и лечение. През последните години, а и с развитието на персоналната медицина, тяхната видимост значително нараства. Увеличават се и свързаните с тях медицински практики и държавни регулации. Днес разговорът е посветен именно на тази динамика в отношението ни към редките болести. Разговорът ви очаква – заповядайте! === За госта: Петя Стратиева е Председател на Сдружение Ретина България и съосновател на Националния алианс на организациите на хората с редки болести у нас – Редки Болести България. Тя е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор по молекулярна биология. Освен научно-медицинския, Петя притежава и 20-годишен международен опит от иновативната индустрия в областта на здравеопазването с фокус върху политики и взаимодействия с институции. Изпълнявала е различни управленски роли във водеща глобална фармацевтична компания, сред които дългогодишен генерален мениджър за България и ръководител политики за Югоизточна и Централна Европа. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/460 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Нобеловата награда е едно от най-престижните признания за учените. По-рано този месец бяха обявени имената на тазгодишните лауреати в различните научни области и Петко и Никола им обръщат специално внимание в този епизод. Надникват в техните лаборатории, за да разберат върху какво работят изследователите и как тези големи постижения допринасят за развитието на науката. Не пропускат и космическата тема и обсъждат още: - Кое доведе до провал кацането на Luna 2 на южния полюс на Луната? - Какви са последните новини около мисията Euclid? - Коя е причината мисията Chandrayan да потъне във вечен сън на лунната повърхност? Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/459 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е да си денди и как дендизмът се различава от декадентството? - Как може да нарушим правилата в рамките на правилата? - Какво е да си манекен на самия себе си? - Какво не знаем за Бенджамин Дизраели? - Как се разхожда костенурка? - Каква е връзката между Вивиан Грей и Дориан Грей? - Свързан ли е дендизмът с богатството и как? - Има ли трансгресия в „дендеенето“? - Каква е връзката между дендизма и хомосексуалността? - Как се наричат „бикините на очилата“ (лорнет)? - Има ли упадък по вектора „етика-естетика“? - Какво става с дендитата, когато остареят? - Има ли нещо от даоизма в дендизма? - Може ли да открием дендизъм в инфлуенсърството? Дендизмът е маниер на обличане и поведение, основан на показна простота, сдържаната елегантност и ексцентричната бизарност. Първите дендита са представители на високо образованите млади, които издигат собствената си особа като цвете над калта. Техният стремеж към изкуството заради самото изкуство и постигането на съвършенството чрез отделеност и без усилие, намира израз не само в облеклото им, но и в начина им на поведение. Високомерието е удоволствието от спазваната без каквато и да е емоция дистанция са в основата на този специфичен стил от ХIХ век. В настоящия епизод разговаряме за това какво означава да си денди и как да се държим като истински джентълмен. И имаме добър водач – нашият гост. Заповядайте, за да се присъедините :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/458 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Какво е едно име?" пита Шекспир. И ако той дава отговор за розите, то учените доста се заиграли с имената на гените. Как се кръщава ген? Гени кръстени на Супермен и още серия други необичайни имена. Това е темата, която може би не сте очаквали да чуете от нас – камо ли да говорим за нея в цял епизод! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/457 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод продължаваме с Матю Коб темата за генетичния код и еволюцията на технологиите. Този път обаче във фокуса ни са ChatGPT и AI и адаптацията на човека към тях. Разглеждаме историята като необходимо средство за по-доброто разбиране на живота и източник на полезна информация за бъдещето. Доколко метафорите в науката са полезни и можем ли да ги определим като важни помощници в обяснението на различни научни теми, ще разберете в епизода. In English: In this episode we continue the conversation with Matthew Cobb, with the topic of the genetic code and the evolution of technology. However, this time our focus is on ChatGPT and AI and human adaptation to them. We discuss history as a necessary tool for a better understanding of life and a source of useful information for the future. How useful metaphors are in science and whether we can define them as an aid to scientific topics, you will find out in the episode. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт. About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/456 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Гергана Мирчева и Стоян Ставру обсъждат: - Диагноза ли е аутизмът? - Какво обединява хората, които лекарите наричат аутисти? - Какво й е особеното на Грета Тумберг? - Къде е гражданският активизъм, когато става въпрос за аутизъм? - Има ли дефицит при аутизма или говорим за група особняци? - Имат ли право аутистите да вземат ирационални решения? - Какво представлява способността на човек да се грижи за работите си? - Каква е разликата между „ниско функционалните“ и „високо функционалните“ аутисти? - Как „продължава“ детския аутизъм? - Какво е бъдещето на класификациите в аутистичния спектър? - Искат ли родителите на деца с аутизъм да имат следващо дете? - Какво прави обществото ни и държавата за семействата, грижещи се за деца с аутизъм? - Защо се страхуваме от умствената изостаналост? - Какво представлява т.нар. „невроразнообразие“? Аутизмът е една от най-бавно поставяните диагнози, която обхваща много различни и разнообразни състояния, които са обединени от две общи групи проблеми: затруднения, свързани със социалната комуникация, и проявления на повтарящи се, ограничителни поведения и интереси. Разговорът ни проследява възникването и динамиката на социалните взаимодействия, концентрирани около аутизма като сравнително ново състояние. Липсата на медийно активни фигури, заявили диагнозата си „аутизъм“, прави аутизмът сравнително рядко срещан в публичните пространства в България. Последният път, когато аутизмът излезе на сцената, беше свързан с КОВИД ваксините и както в повечето случаи не получи вниманието и сериозността, от които се нуждаеше. Темата за това как се развива отношението ни към аутизма е включена като изследователски вектор в национален научен проект „Етика и бъдеще“, домакин на който е Секция „Етически изследвания“ на Института по философия и социология към Българската академия на науките. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/455 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За първи път жълтъчния сак при хората е профилиран на ниво клетка и е разкрита неговата роля в развитието на човешкия ембрион. Според последни изследвания, той е източникът на първите ни кръвни клетки и оказва влияние освен върху имунната ни система, но и върху образуването на костен мозък. В епизода Никола и Петко освен важността на този първичен орган, обсъждат и успешно завършилата мисия OSIRIS-REx. След двегодишно сканиране и картографиране на повърхността на астероида Bennu, космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА успява да достави на Земята скалист материал, събран от повърхността на астероида. Какво още ще чуете в този епизод? - Космическата сонда Паркър е заснела отблизо масивно слънчево изригване; - Предотвратяване на загуба на костна маса при астронавти с иновативно съединение; - Първа пре-родилна ваксина одобрена в САЩ. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/454 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дори понякога да ни се струва скапан и несправедлив, живеем живота и правим какво ли не, за да го задържим само още малко в обятията си: храним се правилно, спортуваме активно, спим добре, пътуваме, избягваме стреса, смеем се, пием вино и пишем стихове… И все пак Тя идва. Прокрадва се в ежедневието ни като нещо малко – като мухата на перваза, която е обърнала крачка към тавана, като малкия кактус на бюрото, чиито бодли са окапали, като смътния спомен за един дядо, който някога ни е учил да четем и да пишем. Тя търпеливо ни чака, докато с дребни жестове просто ни напомня, че един ден ще останем съвсем сами, че нищото идва да замени всичко, че все някоя пълна луна е последната, която ще видим… В този епизод на inter alia Васко, Ники и Ива Мечкунова говорят за смъртта, за това как я приемаме и какви традиции сме изградили около нея. И по-конкретно: - Kак всеки един от тримата разбира и усеща смъртта в живота си? - Kакви начини имаме за справяне с мисълта за смъртта? - Kакво представлява т.нар. Death Cafe, в което Ива е замесена? - Kаква е ролята на една death doula в нечие умиране? - Как гледат на смъртта в различни култури по света? - Някои литературни, филмови и гейминг предложения. === Ако разговорите ни ви допадат, можете да забавите неизбежната гибел на inter alia и Ratio Podcast, като ни подкрепите на ratio.bg/support/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/453

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Що е то дълг и колко е дълбока почвата му е нас и по света? - Как дългът капитализира времето (бъдещето)? - Пристрастени ли сме към дълга? - Каква е ролята на държавата? - Какво е отношението на дълга към капитала? - Зло ли са лихвите? - Има ли алтернатива брутният вътрешен продукт? - „Изтръпнала“ ли е доминиращата икономическа теория или ще продължим да играем старата игра? - Как продължава кривата на растежа в следващите 100-200 години? - Може ли да измислим нещо (наистина) ново в икономиката? - Къде са „призраците на Маркс“? - Ухрония ли е „икономиката на дара“ (Марсел Мос)? - Има ли място за понички в икономиката (Кейт Рауърт)? - Възможен ли е различен баланс между количество и качество в съвременната икономика? - Каква е човешката природа и можем ли да изберем какво да стимулираме в нея? - Какво е бъдещето на дълга? Днес темата е за дълга (като икономическо понятие), а с него и за всичко, свързано с капитала и прогреса. Изправени пред нарастващата планина от дългове и частично коригиращата работа на инфлацията, хората днес не биха могли да живеят без дълг. Дългът е може би една от най-успешните идеи в развитието на човечеството, която стои в основата на съвременната икономика. Къде се „кусурите“ на този модел и има ли той алтернатива – е основната линия, по която се движат различните части от разговора ни. Наистина ли няма нищо по-добро и трябва да продължим да настояваме върху теориите на икономистите от 20-и век или можем да потърсим нови и различни начини, по които да мислим за нашето домакинство? Хората и тяхната природа или икономиката и нейните теории са „виновни“ за нарастването на дълга. Чуйте! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/452 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво се случи в пещерата Морджа? Слизаме на 1040 м. дълбочина, за да разберем как се провежда спасителна акция на километър под земята. В началото на септември американският спелеолог Марк Дики получава стомашен кръвоизлив по време на международна експедиция в пещерата Морджа, южна Турция. Благодарение на усилията на 150 пещерни спасители от 9 държави, сред които и 19 български пещерняци, 10 денонощия по-късно и тежка и сложна операция, Марк Дики е спасен. В епизода ще чуете от Йорданка Донкова и Николай Петров, едни от българите участвали в спасяването на американския спелеолог, подробности около подготовката на една такава трудна спасителна акция. Ще разберете още: - Защо се изследват пещерите и каква полезна информация ни дават? - Как се постига стерилност в пещера? - Какъв е режимът на работа в такава ситуация, когато всяка минута е ценна? - Кои са най-сериозните неприятности, които могат да се случат на човек в пещера? - Трудно ли се става пещерняк? Какви качества трябва да притежава човек? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/451 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко часа на ден прекарвате на стола си? Седейки на своите удобни столове в студиото, Никола и Петко разговарят за сериозните последици за здравето, резултат от продължителното застояване на едно място. Оказва се, че списъкът със заболяванията, които може да предизвика е доста голям и започва от логичното “затлъстяване” и стига чак до някои видове рак. В епизодa задълбаваме в темата за човешкото здраве и ще чуете още: - Замърсяването на въздуха влияе на риска от развитие на ракови образувания. - РНК ваксина срещу рак на панкреаса постига невероятни резултати; - Голям успех за CRISPR терапия на наследствен ангиоедем === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори StorPool (https://storpool.com/)и Ozone.bg (www.ozone.bg/) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/450 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За статистика или стакмистика говорим, когато измерваме данни? В епизода Любо разговаря с Боян Юруков за важността да има ясна методология и точни отговори на лавината от въпроси, произхождащи от обикновения въпрос “какво”, при измерването на коректни данни. Числата изглеждат обективни и аполитически, но лесно може да послужат за дезинформация. Статистиката е наука, която се използва в много различни сектори и измерването на качеството на въздуха е един от тях. Как обаче се измерват нивата на замърсеност, на кои данни е необходимо да се стъпи и доколко са точни тези показатели, са част от въпросите, които разискват в епизода. Ще чуете още: - Нужно ли е да имаме статистическа грамотност, за да сме функционална част от обществото? - Какво мерим, за да определим качеството на въздуха? - Каква е спецификата на София и защо е проблемно място за задържане на мръсен въздух? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/449 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

В този епизод Любо и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Опенхаймер и Барби? - Кое прави „Опенхаймер“ толкова популярен? - Как физиката среща своята гузна съвест? - Има ли „кенокрация“ (Кен на Барби) в проекта Манхатън? - Може ли Батман да бъде тъжен? - Къде са жените? - Какво представлява компартментализацията като висш механизъм на психологическа защита? - Има ли място за Марта Нусбаум в проекта Манхатън (мисловен експеримент)? - Възможен ли е пацифизмът? - Как Опенхаймер се превръща в мъченик, а образът му – в икона? - Каква е разликата между Опенхаймер и Капитан Америка? - Кой е виновен и кой носи отговорност за Хирошима и Нагазаки? - Има ли нещо, което да липсва във филма? - Как се играе Прометей в индийски сериал? - Какво представлява темпоралната миопия? - Колко физици трябва да има в този свят :)? Епизодът е посветен на един от най-популярните филми от лятото на 2023 г. – Опенхаймер. Въпреки че на редица места в разговора има препратки и към неговия маркетингов „ин“ (филма „Барби: филмът“), основният фокус е върху „ян“-а на военния свят на мъжете в създадената от Кристофър Нолан историческа и донякъде автобиографична драма. В смесицата между розово и чернобяло, като истински „мрънкащи мъже“ на средна възраст (Стоян), потърсихме като че ли най-вече слабите места във филма, само и само за да не позволим на въодушевлението да надделее (Любо). В крайна сметка не стана ясно дали физиците биха посетили курс на Марта Нусбаум, както и защо в крайна сметка създадохме атомна бомба, за да … спасим света. Приятно слушане. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/448 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Оказва се, че растенията не само говорят, но и крещят. Учени установили, че растенията издават пукащи или щракащи шумове в ултразвукови честоти, извън обхвата на човешкия слух. В епизода Никола и Петко се опитват да чуят и разберат какво ни казва природата. Говорейки за природата, не могат да пропуснат темата и за замърсения въздух и неговото влияние върху здравето на хората и околната среда. Ново проучване показва, че излагането на мръсен въздух още от пренатална възраст може да навреди на децата и да повлияе на поведенческите проблеми в детството и дори на IQ. Никола и Петко обсъждат и други интересни теми като: - Открити са останките на гигантски древен кит по-голям от синия - В най-дълбокият каньон в Азия е открито най-високото дърво на планетата - Подобряването на вентилацията в училищата, може да повиши резултатите от тестовете и да намали предаването на инфекцията по въздушно-капков път. - Интересна птица в Нова Зеландия е била освободена след като е смятана за изчезнала === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/447 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод Любо и Д-р Маги Лю изследват Вселената и разговарят за ролята на Изкуствения Интелект в космическия сектор. Независимо, че все още човешкия фактор и ръчната работа в астрофизиката са изключителни важни, използването на AI в обработване и филтрирането на милиони гигабайта данни, значително подпомага дейността на учените. Оказва се обаче, че освен при обработката на огромно количество данни, AI може да бъде полезен и в по-хуманитарни области. Например при наблюдението на Земята от Космоса може да открива места, където все още се използва робски труд. Слушайте епизода за още любопитни теми, като: - Бъдещето на AI в науката - Работата на астронома през 2023 година - Моделирането на супер редки космически събития - Машинното самообучение и значението му в астрономията In English: In this episode, Lubo and Dr. Maggie Liu explore the universe and discuss the role of Artificial Intelligence in the space sector. Although the human factor and manual work in astrophysics are still extremely important, the use of AI in processing and filtering millions of gigabytes of data supports most of the work of the scientists. However, it turns out that in addition to processing huge amounts of data, AI can also be useful in more humanitarian areas. For example, observing the Earth from space may reveal places where slave labor is still used. Listen to the episode for more interesting topics, such as: - The future of AI in science - Astronomer's work in 2023 - The modelling of super rare cosmic events - Machine learning and its importance in astronomy За госта: Д-р Маги Лю е астрофизик и работи за разкриване на мистериите на тъмната материя, тъмната енергия, зараждането на Вселената и галактичните групи. Тя използва статистически модели и машинно самообучение, за да извлече ключова информация от големи обеми данни. Освен научната си дейност, тя се занимава активно и с комуникация на науката. Често участва в различни медийни формати, за да коментира научни теми от ракетни изстрелвания до открития на Марс. Преподава Машинно самообучение към Университета в Нотингам. About the guest: Dr. Maggie Lieu is an accomplished astrophysicist who's is working on unravelling the mysteries of dark matter, dark energy, and the origins of our universe using galaxy groups and clusters. Using advanced statistical methods and machine learning, she extracts groundbreaking insights from complex data sets plagued by noise. Beyond research, she is an avid public engagement enthusiast and has appeared in various media outlets to discuss topics including space launches and Mars. Dr. Lieu is dedicated to nurturing the next generation of scientific leaders. She currently lectures and supervises students on the Machine Learning in Science MSc program at the University of Nottingham. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/446 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Индийската мисия Чандраян-3 привлече вниманието на Никола и Петко. И определено има защо. Преди броени дни индийски космически апарат успява успешно да се приземи на Луната и то близо до южния ѝ полюс. Територия, която все още е неизследвана и за която учените смятат, че би могла да съдържа жизненоважни резерви от замръзнала вода. За разлика от индийската мисия, руският космически апарат Луна-25 губи това съревнование и не успява да се приземи от южната страна на Луната и се разбива в нея. В този космически епизод освен какво предстои пред индийската космическа програма, ще чуете още: - Предстои да бъде изстрелян първият американски апарат на южния полюс на Луната. - НАСА планира да пусне “вълча глутница” роувъри на лунната повърхност през 2024 г. - На 24 септември се очаква космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА да донесе пробите от астероида Bennu. - SpaceX изстрелват 5000-ия си Starlink сателит === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори от Ozone. bg https://www.ozone.bg/ и Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/445 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко обсъждат темата за ядрената енергия и за ядрени реактори. Ще чуете каква е тяхната история, какво е разпределението и ролята на ядрената енергия в Европа и как се представя тя срещу алтернативите. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/444 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Колкото повече, толкова повече” е казал любимия Мечо Пух по отношение на броя буркани мед, които трябва да притежавате. Медът и кралицата майка са във фокуса на днешния епизод. А неговото събиране с цел консумация датира още от поне 5000 г.пр.н.е. Оказва се обаче, че само 25-30% от пчелите в кошера излизат навън, за да събират нектар и полен. Всички останали се грижат за яйцата на царицата майка и отговарят за организацията вътре в кошера и производство на мед. Още интересни факти за пчелите ще чуете от Никола Кереков в едно от редките му включвания не като водещ, а като гост на подкаста. Във втората част от епизода разговаряме със Сергей Петров от Pollenity за това как се става пчелар. Измирането на пчелите е глобален проблем и необходимостта от тяхното опазване и обгрижване е изключително голяма. Наблюдаването на кошера и следенето за изменения на температурата и влажността в реално време помага на пчеларите да се грижат по-добре за пчелите. В този “сладък” разговор коментираме още: — Какво е “луд мед”? — Как да си осиновите кошер? — За какво помага медът? — Колко е сладък медът? Ще чуете и за съвместната инициатива на Mastercard и "Истински мед", насърчаваща осиновяването на кошери. Онлайн платформата им ви позволява да събирате медена валута HoneyDrop, която после да обмените за преживявания сред българската природа. Научете още за нея на https://istinskimed.bg/priceless/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/443 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод разговаряме с Меглена Антонова и Кристиян Димитров от Greenpeace за бъдещето на енергетиката и за ролята на енергийните общности в прехода към нулева въглеродна икономика. Обсъждаме каква е ползата от създаването на т.нар. енергийни общности и как прякото участие на хората може да доведе до по-ефективна, по-свободна и по-екологична енергийна система. В епизода ще чуете още: - Какво разбираме под термина "енергийна демокрация" ? - Какви са основните принципи на функциониране на енергийните общности? - Какви са ползите от това гражданите да са ангажирани и да поемат отговорност за производството и потреблението на енергия? === За осъществяването на този епизод благодарим и на Yettel https://www.yettel.bg/. В тяхната Стратегия за устойчиво развитие заляга не само активна работа по зелени проекти, но и представяне на различни еко-теми на лесен и достъпен език. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/442 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Петко и Никола говорят за това какви са възможностите ни да рециклираме ракети за изграждането на космически станции и как това ще помогне в похода ни към Космоса. Ракетите, използвани за изстрелването на различни мисии, са опасен космически боклук, но могат да променят работата и живота на астронавти в орбита. Чуйте повече в епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/441 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод с Матю Коб разговаряме за новите генетични технологии, за риска от генетично бедствие и какво би могла да направи науката, за да го предотврати. Както всеки революционен напредък, така и генетичните технологии носят със себе си известна доза страх и наближаваща катастрофа. От друга страна могат да ни бъдат в помощ в борбата с глада и при някои видове заболявания. Слушайте епизода за още примери как генните модификации могат да променят човечеството - и с какво трябва да внимаваме най-много, ако почнем да ги използваме по-широко. In English: In this episode with Matthew Cobb, we are talking about new genetic technologies, the risk of genetic disaster, and what science could do to prevent it. Like any revolutionary advance, genetic technology carries with it a certain amount of fear and impending disaster. On the other hand, they can help us in the fight against hunger and some types of diseases. Listen to the episode for more examples of how gene modifications can change humanity - and what we need to be most careful about if we start using them more widely. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт Матю Коб беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с социалния живот на динозаврите, с биоразнообразието и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/440 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вид мъжки оси, живеещи в Япония, използват гениталиите си, за да отблъснат атаки от гладни хищници. Изследователи установили, че мъжките оси се предпазват от изяждане, благодарение на шипове, обграждащи пениса. Дали трябва да се страхуваме от ужилване и от мъжки оси ще разберем от епизода. Никола и Петко освен за странни оръжия, които използват насекомите за самозащита, засягат и друга важна тема - климатичните промени. Направено е проучване, симулиращо бъдещето на Земята до 2100 г. Изследването показва как постепенните промени в температурата и количеството валежи, могат толкова да променят климата, че почти половината планета да попадне в нови климатични зони. Какво друго ще разберете от епизода: - Климатичното явление Ел Ниньо се завръща - по-силно от всякога - Бръмбари могат да пият вода през задните си части - Странен орган излиза от ануса на морската краставица, предпазвайки я от хищници - Плъхове с раница търсят мини и пострадали при бедствия === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Като част от стратегията им за устойчиво развитие, те подкрепят каузата да се говори по-често и по-достъпно на зелени теми – вижте част от образователните им кампании на зелени теми тук: https://www.yettel.bg/sustainability-at-yettel/videos Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/439 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Мистичният хаос на природата ни смайва и често оставаме без думи пред необузданата му красота. Но докато първичният ни инстинкт ни кара да изпадаме в обожание, (не)разумното ни културно алтер его се опитва да внесе особен ред, да опитоми и да придаде форма на неоформеното. Ники и Васко се отплесват в разговор за природата и човека, за това как подреждаме растенията и защо го правим, като от разговора им ще научите: - Kакво представлява акваскейпингът; - За какво се използва змийската хурка; - Място на какво и за какво е градината; - Защо сме опитомили дърветата в градската среда; - Кое е това, което японците наричат хибакуджумоку. Една поправка от разговора: възстановката на градината на Сеннефер е всъщност направена от Иполито Роселини, бащата на италианската, а не на френската египтология. В епизода ще чуете и някои препратки към предишни наши разговори, към които линкове ще откриете най-накрая в описанието. А ако искате да се присъедините към нашата Discord градина, където разговорите продължават, вижте как можете да станете наши патрони на ratio.bg/support/ === Партньорите ни от Yettel също припознават каузата за опазването на природата – с тяхна подкрепа провеждаме Зеления месец на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи част от общата Стратегия за устойчиво развитие на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/438

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“. В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво има да каже Томас Джеферсън за Земята? - Какво представлява т.нар. „междупоколенческа тирания“? - Защо и как замърсяваме? - Какво представляват безгрижните опаковки? - Може ли разопаковането да се сравни с… дефлорация (дефолиация)? - Враг или приятел е пластмасата? - Колко трябва да трае една найлонова торбичка? - Проблем ли е микропластмасата? - Може ли да превърнем отпадъците в хранителни продукти? - Каква е разликата между природния и синтетичния метаболизъм? - Колко голям е кръгът на кръговата икономика? - Кой управлява пазара? - Сила ли са желанията на потребителите? - Какво прави модата? - Кое качество е по-важно: качеството на собственик или качеството на купувач? Повод за днешния епизод е книгата на Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона, носеща заглавието „От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме“, която през 2009 г. беше преведена и на български език. Двамата автори търсят път към постигането на екоефективност при проектирането на продуктите по начин, който да изключи самата концепция за отпадък. Възможен ли е растеж, който подобно на изобилието в природата не се индивидуализира като търговска печалба, а се споделя в рамките на цялото на една екосистема от вещи? Способен ли е потребителят да въздейства върху начините на производство или всичко е въпрос на сила? В този контекст разговорът достигна и до ролята на Европейския съюз в борбата за „една по-добра“ (?) пластмаса. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/437 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg